— Добро утро — сърдечно започна той. — Радвам се да видя, че галиш поне един от моите любимци. Няма съмнение, че Гери и Тор са ти обидени, но поне аз мога да се досетя защо в този миг не можеш да понасяш около себе си никакви същества от мъжки пол.
Рейна продължи мълчаливо да гали вълчицата. От лицето й не слизаше обиденото изражение.
Тогава Виктор се принуди да заговори на Сибеал.
— Всяка сутрин ли е толкова любезна?
Прислужницата сви рамене, без да му отговори.
— Какво те измъчва, Рейна? — тихо попита той.
Очите й блеснаха непокорно.
— Защо ме питаш? Много добре знаеш, че насила трябва да се омъжа за теб!
— Но аз не те насилвам — търпеливо започна да й обяснява младият викинг. — Ти сама ми предложи този единствен изход, за да спасим живота на брат ти и живота на Харалд.
— Не ми говори празни приказки, викинг. — Тя стисна зъби и го изгледа сърдито. — Ако ти, Виктор Безстрашния, не ме беше отвлякъл, Рагар и Харалд никога нямаше да попаднат в плен в лапите на твоите непоносими мъжища и аз нямаше да бъда принудена да се подлагам на такива нечувани унижения.
Виктор уморено въздъхна.
— Рейна, нека да не издребняваме и да не ровим в миналото. — Но тя само се намръщи и той се видя принуден да продължи да я успокоява. — Сега трябва да се занимаваме с много по-важни неща. Можеш да се сърдиш на себе си колкото искаш, но ти вече направи избора си, и то съвсем разумно. Не е зле да знаеш, че всички във Ванахейм одобряват смелата ти постъпка. До края на този ден ти ще станеш моя жена и най-добре е да започнем семейния си живот, като се опитаме да забравим нерадостното минало.
За миг тя замълча, само пръстите й неспокойно ровеха гъстата козина на Хати. Внезапно го попита с необичайна напрегнатост на красивото си лице:
— Вярно ли е това, което ми прошепна снощи?
— За какво намекваш?
Тя го изгледа предизвикателно.
— Нима наистина си покръстен, ти, Виктор Безстрашния? Или ме излъга безсрамно?
— Вярно е — отвърна той с напълно сериозен тон. — А освен това, Рейна, никога не съм те лъгал. И за нищо на света няма да те излъжа.
— Тогава защо е този езически ритуал?
— Не ти ли идва на ум, че моите хора няма да приемат друг брачен обред?
— Да, може би имаш право — замисли се девойката и отново ядосано стисна зъби. — Все пак бих искала след това да се венчаем като истински християни.
— Но как да стане това тук, в това диво място, Рейна? — попита младият викинг и усети, че търпението му започва да се изчерпва.
— Тук живее един християнски монах, казва се Пелагиус и е отшелник в планините. Бих искала да го доведеш в селото, за да отслужи сватбена литургия.
— А как според теб моите хора ще посрещнат това събитие?
— Не ме интересува!
— Е, наистина ще започнем много добре семейния живот. Освен ако не се откажеш от твоя монах. Пък и не забравяй, че сега нито един боец от войската ми няма да се зарадва, ако му наредя да се лиши от празненството, за да кръстосва тези мрачни планини!
Рейна стана от леглото и бавно се приближи към бъдещия си съпруг.
— Само ние двамата трябва да отидем и да намерим Пелагиус.
— Какво? — засмя се той, удивен от дързостта й. — Да не си замислила някакъв капан, Рейна?
— Не! — възмутено отрече тя. — Но няма да се съглася твоите кръвожадни войници да узнаят къде се укрива онзи свят монах. Не искам заради мен той да пострада, да бъде измъчван или убит от твоите стражи.
Виктор се усмихна.
— Нима вярваш, че аз самият няма да го издам на войниците? Никога не съм очаквал, че имаш такова доверие в мен.
— Това не е сляпо доверие! — избухна тя и го изгледа ядосано. — Знам, че нямаш смелост да измъчваш Пелагиус, както не можеш да заколиш едно агне.
Виктор полугласно изруга. Нейните думи го обиждаха, но той не можеше да се защити от горчивия упрек в тях. Затова гневно я сграбчи за рамото и заговори възбудено:
— Не си играй с мен, Рейна. Защото един ден може да съжаляваш! Но поне в едно си права — аз никога не бих могъл да посегна на служител на бога, или пък на невинно агне!
В този миг в стаята влезе Сибеал и ги завари настръхнали един срещу друг, готови да започнат поредната кавга. Прислужницата инстинктивно предусети надвисналата буря и побърза да се озове между тях, за да се опита да охлади страстите им.
— Засрами се, господарке! — прошепна робинята на ухото на Рейна. — Ще обидиш нашия господар, който до преди миг беше толкова любезен с нас двете.