Още на излизане от селото Виктор й подаде кинжала, но от този миг нататък благоразумно внимаваше да не застава с гръб пред нея. Ала трябваше да преодолеят още едно препятствие. На излизане от селото ги пресрещнаха Свейн и още неколцина воини от свитата на Виктор. Мъжете от племето започнаха да мърморят недоволно, щом разбраха, че вождът им ще потегли на път само с Рейна. Особено се засили недоволството им, когато узнаха, че той й е разрешил да носи кинжал в дрехата си. Бойците гневно се развикаха и се опитаха да го разубедят, но Виктор твърдо заяви, че няма да се откаже от намерението си да открие убежището на монаха отшелник.
Тогава Роло свирепо се закани на Рейна, че ако двамата не се върнат до вечерта или ако тя се опита да нарани вожда им, той собственоръчно ще пререже гърлата на Рагар и Харалд. Младото момиче го изслуша мълчаливо, ядосано отметна косата от челото си и пришпори коня си. Обаче Виктор разбра, че суровото предупреждение на Роло беше постигнало своята цел, макар че непокорната девойка с нищо не показа, че се страхува от яростната закана на Роло.
Като видя как Рейна стисна зъби и гневно отвърна поглед от навъсените мъже, младият викинг неволно се запита дали ще се държи така хладно и предизвикателно, когато падне нощният мрак и той трябва да я поведе към спалнята си. Та нали това щеше да бъде първата им брачна нощ! За съжаление трябваше да споделят леглото много преди да настъпи между тях онази бленувана хармония, която винаги при всички влюбени градеше основите на истинското щастие. Въпреки това Виктор беше твърдо решен да прекара нощта с младата си жена не само защото изгаряше от желание да я вземе е прегръдките си, но и защото между тях все още имаше прекалено много гордост и гняв, което тровеше отношенията им. Крайно време беше да започнат да преодоляват тези бариери. На всичкото отгоре в тази игра беше заложена съдбата на всички жители на Ванахейм. Младоженците бяха длъжни да превъзмогнат всякакви лични вражди, за да се сложи най-сетне край на тази кръвопролитна война, която заплашваше бъдещето на всички обитатели на острова.
Когато най-после стигнаха до прага на окаяната колиба на монаха, Виктор скочи от коня, погледна към паянтовия покрив и зеещата врата, при което недоволно смръщи вежди. Пред прага мършаво пиле кълвеше последните зърна. Рейна махна с ръка на Виктор да я последва.
— Пелагиус? — тихо попита тя.
— Очевидно го няма — рече Виктор.
Той отмести изкорубената врата, влезе вътре и пред погледа му се разкри потискаща гледка. Върху грубо скованата маса се търкаляше желязна кана и около нея беше разлята вода. Имаше още шепа боровинки и купа с мокри водорасли. „Нима това е храната на този монах!“ — помисли си Виктор и тъжно поклати глава. На една дъска беше закрепена мастилница, до нея лежеше перо и пергаментов лист от недописан ръкопис. За миг младият викинг се спря, загледан в красивите готически надписи.
После огледа стените, на които висяха кожени торби.
— За какво е всичко това? — обърна се той към Рейна.
— В тези торби Пелагиус съхранява свитъците с ръкописите си — обясни му тя. — Много пъти ми е чел от проповедите си. — След това посочи скромното писалище. — Най-голямата му грижа е кога ще му се свършат запасите от пергамент, защото тук няма от къде да намери на какво да пише.
— Откъде е този странник?
— От Инишмор, един от Аранските острови. Потеглил към Ванахейм преди петнадесет лета заедно с още трима монаси, но те не издържали тежкото пътуване и затова сега живее тук съвсем сам.
— Нима може да се живее тук като библейски отшелник? — учуди се Виктор.
— Той е дал обет за почит към света Енда и наистина прекарва дните си само в пост и молитви.
— Нима искаш да кажеш, че спи на това каменно ложе! — възкликна младият викинг.
— Според обета, за да спасиш душата си, трябва да се подложиш на жестоки лишения. Монахът Пелагиус не пали огън в колибата си, яде съвсем малко, колкото да преживее, при това не вкусва месо и наистина спи на това каменно ложе, като никога не сваля от гърба си грубата конопена риза. — На устните й се появи бледа усмивка. — Той счита, че няма по-голям грях от обичая на викингите да спят без дрехи.