Виктор едва се удържа да не избухне в смях. Доколкото си спомняше, в мрачната епоха на ранното средновековие жителите на всички европейски кралства и племена са спели голи.
— Нима заради примера на този полуумен монах ти никога няма да си легнеш гола в леглото? — запита я той с дяволита усмивка.
— Как смееш да ми говориш така безсрамно, викинг! — ядосано изкрещя Рейна.
— Но нали от днес съм твой мъж, Рейна — търпеливо й обясни той. — Ако тези думи ти се струват безсрамни, то какво ще кажеш довечера, когато трябва да легнеш до съпруга си?
— И ти не си по-добър от всички останали мъже!
Този път думите й го засегнаха и той не успя да прикрие гнева си.
— Защо винаги, щом ти заговоря за леглото, ставаш толкова яростна? Ти сама ми разказа, че Волфгард често те е биел? Но нищо не ми спомена дали той или някой от неговите бойци не се е опитвал да те… обезчести?
— Страхуваш се дали твоята младоженка ще се окаже омърсена, така ли, вожде? — презрително се усмихна тя и после изскочи навън.
Виктор се намръщи, изтича след нея и я хвана за ръката. Не я пусна, макар че тя се опита да се изтръгне с отчаяни усилия от него.
— Рейна, почакай, успокой се. Та нали вече сме мъж и жена. Ако някой някога ти е посягал, аз имам право да узная това и кълна ти се, ще убия този негодник.
Тя го изгледа с вирната глава.
— Никой досега не е успял да ме обезчести, макар че мнозина се опитваха.
Сърцето му се изпълни с нежност към смелата и горда девойка, но в този миг си спомни за подозренията си и се изчерви като юноша.
— Ох, Рейна, Рейна, разбирам, че е трябвало да преживееш много мъчителни мигове, че винаги е трябвало да бъдеш нащрек, дори и през нощите. Но сега вече всичко се промени. От днес ти си моя жена и ти обещавам, любима, никой никога няма да ти причини зло.
— Забравяш, викинг, че най-голямо зло можеш да ми причиниш именно ти!
— Ако все още си решила да ме отблъскваш, тогава ще трябва да се сърдиш само на себе си, Рейна — раздразнено изръмжа Виктор. — Нима никога няма да разбереш, че ще живеем много по-добре, ако не ми се противопоставяш на всяка крачка?
— Не, викинг, ние с теб винаги сме били врагове и врагове ще си останем!
Разгневеният мъж ядосано изруга, сграбчи я за раменете и я притисна към себе си.
— Не! Ще бъдем мъж и жена като всички останали. — Изведнъж млъкна, въздъхна тежко и продължи с по-спокоен глас: — И трябва да знаеш, Рейна, че ще се откажеш в най-скоро време от този навик да лягаш с дрехи в леглото ми.
— Нима искаш да замръзна от студ? — изненада се тя.
Той тръсна глава назад и се засмя.
— Едва ли! За господарката на моя дом винаги ще има затоплена спалня.
Тя го изгледа учудено и лицето й помрачня, но не отвърна нищо може би защото не искаше да говори повече за предстоящата първа брачна нощ.
— Нека да потърсим Пелагиус — измърмори тя, като се изскубна от ръцете му. — Може би благочестивият монах е някъде наблизо.
— Разбира се — съгласи се Виктор.
Двамата пребродиха околните хълмове и долини, но никъде не откриха монаха. Почти се бяха отчаяли, когато в далечината съзряха ято гарвани. Виктор и Рейна изкатериха стръмния скалист склон и най-после видяха монаха, застанал до ръба на урвата с гръб към тях. Набитият мъж, облечен в износено расо, стоеше неподвижно на върха на канарата, а в нозете му лежеше едър монашески жезъл. Няколко от черните птици бяха накацали по главата му и по разперените му ръце, а останалите гарвани кръжаха над него. Младият викинг си помисли насмешливо, че отдалеч този странен мъж изглежда като плашило.
— За бога, той отново е започнал! — изплаши се Рейна.
— Какво е започнал?
— Да стои неподвижен, с разперени ръце на върха на скалата като жив кръст. Винаги идва тук при великите пости.
— А защо го прави?
Тя спря за миг, обърна се към Виктор и го изгледа, като че ли той бе някой малоумник.
— Защо ли? Разбира се, че се опитва да получи божията милост чрез страданията, на които подлага тялото си.
— А-а-а, така ли било? — Той й намигна, но без да сменя сериозното изражение на лицето си. — Нима си мислила и ти да последваш примера му, Рейна?
— Дори и ти можеш да постъпиш като него — озъби му се тя. — И можеш да ми повярваш, че никак няма да е зле да опиташ поне веднъж да пречистиш покварената си душа, викинг!
Двамата смутено замълчаха, защото наближиха края на скалата. Макар че монахът не помръдна нито за миг, до слуха на Виктор достигна ритмичното нашепване на молитвите. Девойката леко го потупа по рамото и Пелагиус рязко се обърна, гневно ги изгледа и посегна към жезъла, за да прогони неканените смутители на неговото общуване с бога. Гарваните се разлетяха наоколо с грозни крясъци.