— Кой се осмелява да смущава моя покой? — сърдито извика монахът.
Виктор се изправи пред Пелагиус, който изглеждаше като обсебен от свръхестествени сили, и си помисли, че никога не е виждал такъв блясък в човешки очи. Монахът бе по-висок дори и от него, измършавял, с разрошени коси, може би дори изпоцапани от птиците. Носът му беше зачервен, а над искрящите очи се надвисваха гъсти вежди. Кожата на лицето и ръцете му беше загрубяла и обрулена, затова трудно бе да се отгатне възрастта на отшелника.
— Пелагиус, това съм аз, Рейна.
Като отпусна жезъла си, монахът премести разгневения си поглед от девойката към Виктор.
— Нима се осмеляваш да нарушаваш моето общуване със създателя, дете мое? И защо си дошла тук?
— Идвам, за да те помоля да ни венчаеш с Виктор Безстрашния.
Монахът се закашля смутено и накрая изгледа с подозрение младия викинг.
— Истина ли е това, викинг?
— Да. Ще се оженим тази вечер и ще бъдем щастливи, ако удостоите сватбената ни трапеза.
Пелагиус се намръщи, избърса носа си в изцапания си ръкав и се обърна към Рейна.
— Не може да се омъжваш по време на великите пости, дете мое.
— Но нали постите свършиха — отговори тя с нежен глас, за който Виктор не подозираше, че може да чуе от бъдещата си съпруга. — Вече мина нашият велик празник — денят, в който е възкръснал божият син.
— О, да, да, паметта ми отново ми е изневерила.
— Ще ни венчаеш ли, Пелагиус? — запита Рейна с копнеж в гласа.
Монахът тържествено поклати глава.
— Не мога, дете мое, защото не съм ръкоположен.
— Тогава поне да ни прочетеш една благословия?
Пелагиус посочи с пръст към Виктор, а после прошепна на ухото на девойката.
— Нима ще живееш в грях с този езичник?
— Нямам право на избор — горчиво призна тя. — Воините на Виктор Безстрашния заловиха брат ми Рагар и неговия другар Харалд. Ще ги убият, ако не се омъжа за вожда на племето, Виктор. Но трябва да ти разкрия, че моят бъдещ съпруг — и тя погледна към Виктор с неочаквана топлина — е покръстен или поне той твърди така. Може би е изпитал божието просветление, когато се е върнал от Валхала.
Пелагиус се вгледа със страхопочитание във Виктор.
— Нима си се завърнал от отвъдното, синко?
— Може и така да се каже.
— От тогава ти, Виктор Безстрашния, си станал християнин?
— Да.
Монахът се обърна към Рейна, без да успее да прикрие скептичния израз на изпитото си лице.
— Вярваш ли му, дъще?
— Не зная какво да мисля. Но все пак няма ли да ни благословиш?
— О, да, ще имате моята благословия — уморено се съгласи Пелагиус. Погледна намръщено Виктор и повдигна гъстите си вежди. — Благославям твоя брак с Рейна, защото тя ме помоли. Но ако лъжеш, викинг, ще те прокълна.
— И с пълно право — добродушно отвърна младият мъж.
Пелагиус отказа да се качи на коня на Виктор.
През целия път обратно до селото той вървеше след тях и мърмореше молитви на латински, без да изпуска монашеския жезъл.
Виктор намръщено се обърна към Рейна.
— Искам да му предложа да се качи на коня зад гърба ми. Ако продължаваме с този ход, ще закъснеем за брачното си тържество.
— Пелагиус проповядва пълно смирение — обясни му Рейна. — Не можеш да го накараш да възседне коня, защото за него това ще означава да се постави по-високо от едно от божиите създания.
— Не само в преносен, но и в буквален смисъл — засмя се Виктор и погледна назад към монаха. — Жалко, че никой не му е казвал, че да си богоугоден, не означава, че не трябва да си чистоплътен.
— От къде си чул тези слова, викинг? — запита го смаяната девойка.
Виктор не отговори, а само си каза на ум: „От Джон Уесли, седем столетия напред в бъдещето.“
Сега тя го гледаше с много повече уважение, отколкото преди посещението им при отшелника.
— Знаеш ли, викинг, че се подлагаш на ужасен риск?
— За какво говориш?
Тя игриво премигна с очи.
— Пелагиус се закле, че ще те прокълне, ако лъжеш. А неговите клетви винаги настигат грешниците.
— Кажи ми нещо повече за тези клетви.
— Миналото лято трима от бойците на Волфгард открили убежището на Пелагиус. Започнали да му се присмиват и дори накъсали един ръкопис. Монахът ги прокълна и те загинаха.
— А как загинаха?
— Първият падна в ледената вода на фиорда и се удави, вторият полудя и сам се прониза с меча си, а третият се заля с вряла вода и ослепя. След няколко седмици умря.
Виктор подсвирна с уста.
— И ти ми разказваш всичко това съвсем спокойно! Нима си толкова кръвожадна?
— Да — отвърна тя, без да се смути. — После дойде редът и на Торстейн…