— Какво се случи с него?
— Волфгард искаше да ме ожени за него, но Пелагиус го прокълна. През онази отвратителна нощ Торстейн не можа да се възбуди и да ме направи жена. Така се вбеси, че едва не ме удуши в леглото, но аз успях да го цапардосам със собствения му меч по главата.
Виктор направи недоволна гримаса при това хладнокръвно описание.
— А защо ми разказа всичко това, Рейна?
— Ако лъжеш, викинг — самодоволно се ухили тя, — твоята дребна мъжественост ще почернее и ще окапе.
Той се засмя.
— Вече ти казах, палавнице, че никога не лъжа. Освен това, ако толкова искаш да знаеш, моята мъжественост съвсем не е дребна. Но явно ще трябва да почакаме да падне нощта и тогава ще видим колко големи ще станат очите ти, когато те направя моя жена, нали! — И той й намигна похотливо.
— Говориш само отвратителни неща! — разярено извика тя.
— Нима ти говориш по-скромно от мен?
Продължиха сред напрегнато мълчание, само Виктор се усмихваше на себе си, особено радостен от това, че бяха успели да доведат монаха в селото. А освен това непокорната девойка не беше използвала кинжала срещу него, поне досега…
Дори и неукротимият дух на Рейна засега беше донякъде успокоен, макар че нищо не можеше да се предскаже за бъдещето. Виктор все още не можеше да си обясни защо тя внезапно промени държанието си и допреди малко разговаряше весело с бъдещия си мъж. Но поне едно беше сигурно — през нощта тя нямаше да бъде тъй приветлива с него.
„Ще бъде много трудно да я опитомя, без да прекърша духа й“ — помисли си младият викинг. Затова предстоящата първа брачна нощ беше особено важна и за двамата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
„Това е най-странната сватбена церемония, която съм виждал някога!“ — помисли си Виктор.
Тази нощ в централната зала в голямата къща на вожда той и Рейна надигнаха чашите с пиво, за да отпразнуват бракосъчетанието си според езическата традиция. Като свидетели на ритуала се бяха насъбрали всички мъже и жени от племето, дори и двамата заложници. Никой не смееше да гъкне, докато виновниците, седнали в средата на голямата маса, отпиваха от чашите. Първа Рейна докосна до устните си ръба на тежката сребърна чаша. После я подаде на викингския вожд, той я погледна я очите, взе чашата от ръцете й, залепи устни точно там, където преди малко бяха допрени нейните, и й подаде своята. Не откъсваше поглед от красивото й лице и видя как по него пробягна смесица от чувства — страх, недоверие и гняв — докато накрая той подаде чашата на застаналия зад гърба му Свейн.
Когато привърши езическият обред, монахът Пелагиус с тържествена крачка пристъпи напред, за да благослови младоженците според християнски ритуал. Нареди им да се хванат за ръце. Виктор коленичи до своята избраница, обзет от тревога да не би нечия неочаквана намеса да развали празника на Рейна, която гледаше Пелагиус със светнали очи. Отшелникът започна да мърмори на латински своите молитви и да размахва звънеца си. От расото на монаха се разнасяше неприятна миризма и младият мъж си припомни гарваните, които го бяха накацали на онази самотна скала.
Дойде краят на благословията и Виктор се надигна, като крадешком погледна бъдещата си съпруга. Рейна беше прелестна в своята дълга и лъскава рокля от бял сатен, украсена със златната огърлица, която той й бе подарил за сватбата. Русата й коса бе вчесана на плитка и затъкната с горски цветя. Отдалеч изглеждаше спокойна, обаче Виктор усещаше лекото треперене на пръстите й в ръката му и това я издаваше — явно девойката само се преструваше, че й е безразлично това тъй важно и за двамата събитие, което щеше да ги свърже за цял живот. Колко усилия бяха необходими, за да се озове днес до него в този тържествен миг!
Ето че от днес са мъж и жена пред бога и с този брачен съюз започваше нещо ново и прекрасно, идваше времето, когато ще се сбъднат надеждите за всички обитатели на Ванахейм за по-добър живот. Младият викинг безмълвно се помоли да имат щастливо семейство и нищо да не успее да ги раздели. Знаеше, че обича тази горда и дръзка красавица. Прекланяше се пред силата на духа й, но обичаше женственото и уязвимото в нея и отсега бе решил, че трябва да й помага именно последните качества да се събуждат в нея. Искаше да има до себе си нежна и любяща съпруга, а не само смела и сърцата амазонка. Или валкирия, както скандинавците обичаха да назовават такива жени. Дали ще доживее деня, когато тя ще го дари поне с половината от обичта, която той изпитва към нея в този незабравим миг? И какви мисли се крият сега в красивата й глава?