Също като Виктор и Рейна беше обхваната от несигурност. Мислите й бяха объркани. Нейният избраник, коленичил до нея, днес беше по-красив от всякога. Слънчеви отблясъци танцуваха в косите му. Нефритенозелената му туника, наметната над тесните кожени панталони, разкриваше могъщите му рамене и мускулестите му бедра. Като си припомни как напрегнато я гледаше преди няколко мига, когато си размениха чашите, и как отпи от мястото, откъдето тя беше отпила, Рейна изпита смътно желание да докосне устни до неговите. Този незабележим за околните жест й каза повече, отколкото всички тържествени клетви в любов до гроб, повече дори и от най-пламенните му целувки. Усети как мъжествената му десница притиска ръката й и през пръстите им в нея като че ли се преливаше неговата топлина и сила. Едва сега за пръв път й мина през ума, че връзката между тях никога няма да изчезне.
Но гордостта й отказваше да приеме мисълта, че трябва да се примири и безропотно да споделя леглото с този страховит викинг. Затова сърцето й тръпнеше от страх, странно примесен с непознато досега умиление и уязвимост, която Виктор Безстрашния й внушаваше от деня, в който се срещнаха очите им. Припомни си как я трогна смелостта му, когато реши да рискува и да потегли само с нея през дивите горски долини към убежището на монаха Пелагиус, като при това й разреши да затъкне кинжал в колана на роклята си. Не помнеше някога да е изпитвала такава сърдечност към който и да е мъж. Спомни си и с каква нежност се опиташе да я убеждава да стане негова жена. С крайчеца на окото си долови неясния белег върху стиснатата му челюст, където тя го беше ударила в пристъп на гняв през вчерашния ден, изпълнен с емоции и преживявания. Всеки друг скандинавски воин би я убил на място заради такова посегателство върху мъжкото му достойнство. А този странен мъж само се беше усмихнал и я бе потупал по гърба, а когато тя се разрида, приклекна до нея и веднага се зае да я утешава. След това се целунаха с такава отчаяна, но безумно сладка страст — Господи, нима те наистина са родени един за друг! Гореща вълна я обля, като си припомни мига, в който пръстите му започнаха дръзко да опипват бедрата й… Тогава се беше ужасила, а ето че сега — нещо, което никога не бе очаквала от себе си — в пламналия й мозък се оживява всяка сцена, изпълнена с горещите му ласки. Спомни си как милувките на Виктор я разтърсиха до дъното на душата й, спомни си клетвата му, че няма да я обладае, докато не стане негова законна съпруга, спомни си изгарящото разочарование…
А сега той наистина изпълни клетвата си и от днес тя ставаше негова съпруга пред всички богове, в присъствието на всички мъже и жени от племето му. Ще падне мрак, ще дойде нощта и нищо няма да може да му попречи да прониже девственото й тяло с пламналата си и втвърдена мъжественост… Интимността между мъжа и жената я плашеше не само физически, но и емоционално, макар че тялото й жадуваше за този миг. Отсега знаеше, че след този незабравим миг, от мисълта за който отсега я побиваха тръпки, тя никога нямаше да бъде същата.
Най-после Пелагиус спря да мърмори молитвите. Макар че не беше необходим друг обред, за да бъде скрепен техния брачен съюз, Виктор не помръдна, нито отпусна ръката й от неговата, когато тя се опита да помръдне. Рейна го изгледа недоумяваща и тогава той свали от китката си гривната от кована мед, която беше откраднал от нея, наведе се и я постави около глезена й. Още по-развълнувана тя го изгледа учудено. Тогава той й помогна да се изправи и извади от ковчежето кехлибарен пръстен, взе лявата й ръка и го постави на безименния й пръст.
В мига, в който тя въпросително повдигна лице към неговото, от устните му се отрониха свещените думи:
— Взимам теб, Рейна, за моя жена, и се заклевам, че на теб и само на теб ще отдам сърцето си, предаността си, закрилата си.
Той леко докосна устните й със своите, съвсем леко, защото в този тържествен миг никой младоженец с достойнство не би си позволил по-дълга целувка, но затова тъй пламенна, че й се стори като че ли той запечата с нагорещен восък документа за своето ново притежание.
Рейна остана озадачена от неочакваната му нежност. Нима се държеше така с нея само заради почитта си към свещения ритуал? Настъпи пълно мълчание. Всички с трепет очакваха нейния отговор. Тя замря, затвори очи, но след миг ги отвори отново и най-после прошепна дългоочакваните слова:
— Аз вземам теб, Виктор Безстрашния, за мой съпруг.
Те се обърнаха и множеството ги приветства с възторжени викове. Виктор се засмя с ослепителната си усмивка, която тълпата толкова обичаше, и се зарадва, като видя, че и тя се усмихна. Един по един се изреждаха най-близките му съратници и роднини, за да им честитят — Роло, Орм и Кнут го прегърнаха през раменете, а Отар и Свейн пожелаха на младоженците дълъг и щастлив семеен живот.