Виктор забеляза, че Рагар и Харалд се дръпнаха назад с угрижени лица. Веднага, щом се освободи от прегръдките на своите воини, той с бързи крачки се приближи към брата на Рейна.
— Не се тревожи за сестра си — вождът започна да успокоява Рагар. — Ще се грижа за нея повече от всички на този свят.
Но Рагар нищо не му отговори. Вместо него се обади Харалд:
— Дано удържиш на думата, защото, ако само достигне до нас вест, че й причиняваш страдания, веднага ще извадим мечовете си. А те са много остри, вожде.
— Стига заплахи! Не искам да се пролива повече кръв — отсече Виктор и продължи по-добро душно. — А утре ще ви осигуря придружители за връщането ви.
Рагар поклати глава.
— Не, Виктор, предпочитам да остана тук за някоя и друга седмица, за да се уверя, че сестра ми наистина ще живее добре сред твоето племе.
— Както желаеш — съгласи се Виктор, обърна се и с широк жест им посочи огромната маса, отрупана с лакомства. — А сега, моля ви, вие сте мои гости и трябва да почетете празника ни.
Виктор и Рейна като домакини заеха централните места от двете страни на дългата маса, на която вече бяха поставени камари от хляб, кошници с горски плодове, лешници, подноси със свинско и овче месо. Когато гостите се захванаха стръвно да ядат и пият, зад гърбовете им се завтече Невин, който само следеше коя чаша е изпразнена, за да я напълни още в следващия миг. Жените от прислугата трескаво мъкнеха все нови и нови блюда с купища месо по тях и рогове с медовина. В далечния ъгъл на залата Куигли започна вдъхновено да рецитира свои стихове в чест на паметното събитие, а след като свърши, застаналият до него непознат ирландски бард се зае да припява една своя балада, като си акомпанираше на лира. Неколцина от жените от прислугата се разтанцуваха под звуците на примитивните инструменти, а един от младежите от селото, явно пийнал повече от останалите, грабна две лъжици и започна да трака в такт с ритъма.
Не след дълго коремите на всички присъстващи бойци бяха добре натъпкани, а езиците им се разхлабиха от силната напитка. Един по един оръженосците и телохранителите на вожда се надигаха с клатушкане, надпреварвайки си кой ще съумее да съчини най-звучната наздравица, посветена на щастливата двойка. За съжаление те успяваха само в едно — безпогрешно налучкваха следващата обида по адрес на Рейна.
— За здравето на крал Виктор, който единствен успя да опитоми Рейна Унищожителката — извика развеселеният Кнут. Няколко воини дружно изреваха и изпразниха бокалите си.
— За този, който превърна фучащата котка в кротко писенце — добави Орм. Последва още един взрив от възгласи. Отново се надигнаха бокалите, пълни догоре с медовина.
— Да им се роди син преди да дойде време за сенокос — намеси се Роло и думите му бяха посрещнати с нова поредица от буйни наздравици и още няколко бокала с медовина за всеки от брадатите бойци.
— Е, да, това е единствения начин нашата кралица да не мисли за други мъже — ехидно се ухили Ойрих.
Виктор погледна тревожно жена си, видя как бузите й пламнаха, а очите й блеснаха гневно. На съседните столове брат й и Харалд замряха в напрегнато мълчание. Виктор скочи на крака.
— Стига вече! Достатъчно пихте — твърдо заяви той на своите хора. — Никой няма право да забравя, че от днес Рейна е моя жена и няма да понасям някой да я обижда!
— Но, вожде, ние само честваме твоята победа над тази валкирия — опита се Орм да протестира.
— Не и за сметка на честта, достойнството и чувствата на жена ми! — отсече Виктор. — Затова трябва да ви кажа, че празненството беше дотук.
При тази недвусмислени думи на вожда мъжете недоволно изръмжаха. Само неколцина се подчиниха на заповедта му. Останалите продължиха да се хилят презрително в лицето й и да мърморят вулгарни думи, макар и под сурдинка. Но Виктор имаше остър слух и схвана, че пияните воини продължават да я обиждат и да й се подиграват, като особено злобни бяха подмятанията им за първата брачна нощ. Той си помисли как ли се чувства тя в този миг, сепна се и се обърна към нея. Като видя зачервеното й лице, не беше трудно да отгатне, че и тя е чула обидните сватбарски закачки. Прииска му се да стисне двама-трима за гърлото и начаса да ги удуши. Но ако сега се намесеше, нещата щяха да се влошат още повече. Ако се нахвърли върху хората си, те ще намразят новата си кралица и дори ще се опълчат срещу него. Може би в суматохата ще убият Рагар и Харалд. Медовината се лееше щедро, на ведра, и тези закалени в битки и кръвожадни викинги бяха по-опасни от всеки друг път.