— За негово огорчение двама от най-изтъкнатите воини — Роло и Кнут — започнаха да се закачат с момичетата и жените от прислугата. Останалите бойци, които бяха тук с жените си, се вцепениха, като видяха ужаса по лицата на жените и дъщерите си, затова набързо станаха от масата. Пийналите смелчаци станаха още по-дръзки. Пред очите на Рейна Кнут се пресегна, сграбчи през кръста една прислужница и я събори на пейката до себе си. Виктор отново скочи от стола си.
— Не пред жена ми! — бясно изфуча той.
Жената се мъчеше с отчаяни усилия да се изскубне от яките ръце на воина, докато Кнут за миг спря трескавото си бърникане под полите й и се засмя. Гласът му беше прегракнал от наздравиците.
— Тя все още не ти е жена, вожде. Може би пък Унищожителката ще ни покаже как се доставя удоволствие на един истински мъж.
— Да-а-а — безгрижно се съгласи Орм и се озъби в лицето на Рейна. — Защо да не включим тази малка и лукава валкирия в нашето забавление? Пейката е доста широчка и има място и за двама ви — за вожда и жена му и за теб, Кнут, с твоята женска!
Виктор беше готов да прониже и двамата с меча си, когато Сибеал с един скок препречи пътя му, дръпна го за туниката и възбудено прошепна:
— Господарю, време е нашата млада господарка да се оттегли от сватбената трапеза, за да има време да се подготви за теб.
Виктор въздъхна облекчено и кимна на жената, после отправи извинителен поглед към жена си, но тя само мълком отклони очи.
Тогава Виктор се обърна отново към Сибеал.
— Да, моля те, отведи невястата ми по-далече от тези разгонени нерези преди да ми се наложи да разцепя кратуната на някой от тях.
Сибеал прегърна господарката си и побърза да я изведе от потъналата в безпорядък зала миг преди Кнут да вдигне полите на нещастната прислужница и да я обладае сред възторжените викове на пияните и оскотели войници.
В спалнята на Виктор Рейна крачеше като бясна напред-назад. Все още в ушите й кънтяха онези отвратителни пиянски крясъци, а от залата долитаха писъците на изнасилената прислужница.
— Те са истински свине, всичките до един! Свине, истински свине! — възкликна тя.
— Да, господарке — примирено въздъхна Сибеал.
— Чух ги как тези грубияни се обзаложиха колко часа още ще остана девствена. Мръсни негодници! Скоро ще им покажа как се обижда една кралица!
— Разбирам гнева ти, господарке — въздъхна Сибеал. — Но трябва да забравиш всичките им непристойни подмятания и да се приготвиш за съпруга си.
— По дяволите и него! И той е като всички мъже!
— Господарке, Виктор Безстрашния е съвсем различен от тях…
Рейна се обърна към нея и ядно изсъска:
— Не! И той е същия скот! Насила ме принуди да се омъжа за него!
— И с това спаси живота на Рагар и Харалд — сърдито й напомни Сибеал.
Младоженката не намери думи, с които да я обори, защото прислужницата й казваше истината, затова само изохка гневно, без да спре да кръстосва из стаята.
— Господарке, престани да ходиш насам-натам като лисица в клетка, защото оръженосците на вожда скоро ще го придружат до спалнята, за да легне до теб в леглото и…
— Само че ще легне не с мен, а с изстиналия ми труп!
— Ох, господарке моя, отлично знаеш, че според традицията трябва да има свидетели, които да потвърдят, че бъдещата кралица е била девствена преди първата си брачна нощ…
— Ще изхвърля тези кирливи псета през вратата още щом посмеят да се покажат на прага ми! — избухна девойката и размаха ръце като побесняла. — Ще ги пратя в пъкъла, така да знаеш! И можеш още сега да отидеш и да го кажеш пред всички в залата!
— И тогаз стражите на Виктор Безстрашния ще грабнат топорите и завчас ще хвръкнат главите на брат ти и на Харалд. — Сибеал търпеливо продължи да се опитва да влива разум в разгорещената глава на Рейна. — Нима искаш да се стигне дотам, господарке?
Рейна само изхлипа безпомощно и закърши ръце. Прислужницата внимателно пристъпи към нея.
— А сега, господарке, позволи ми да ти развържа плитката и да разреша прекрасните ти руси коси.
— Не! — изкрещя девойката и се дръпна като ужилена.
Сибеал се усмихна примирително.
— На твоят съпруг няма му хареса, ако косата ти остане вързана на плитка.
— Откъде пък си сигурна? — попита Рейна и надменно вирна глава.
— Знам. — Внезапна тъга помрачи очите на Сибеал като сянка. — Нали и аз съм била женена преди много години. Не помниш ли, че съм ти разказвала за онези прекрасни дни?
Изведнъж девойката усети как разкаяние изпълни сърцето й.
— Да… Съжалявам, Сибеал, че ти напомних за изгубеното ти щастие.