— Е, не беше преднамерено. Сега просто не си на себе си, Рейна — великодушно прошепна Сибеал и започна да отвързва копринените панделки около плитката й. После свали горските цветя от косите й и ги разпусна на раменете й. — Сега трябва да ти сваля дрехите до една и да те сложа в леглото, за да дочакаш съпруга си като примерна младоженка.
— Гола!? — очите на девойката се разшириха от ужас.
— Да.
— Не! Никога! — извика тя.
— Но, господарке…
— Ще си сложа долна риза — продължаваше да упорства своенравното момиче. — Донеси ми я, и то по-бързо!
— Не, господарке — повтори Сибеал. — Наистина, не можеш да ме упрекнеш, че досега съм ти се месила с какви дрехи да лягаш в леглото, защото никога не бяхме сигурни дали няма да се нахвърли върху теб през нощта някой от оскотелите стражи на Волфгард. Но сега вече си омъжена жена и всичко ще бъде различно.
— Само не ми разправяй какво трябва да вършат омъжените жени! — кресна Рейна и гневно махна с ръка.
— Е, господарке, няма нужда да ти обяснявам тези работи. Сама ще ги разбереш. Още утре, на разсъмване, ще ти станат ясни.
Девойката само измърмори нещо неясно и се обърна с гръб към прислужницата си.
Сибеал се усмихна леко, докато гледаше как повереницата й с неохота започна да сваля дрехите си, след което се запъти към широкото легло и седна на него, но без да се е разсъблякла докрай.
— Така ли мислиш да прекараш нощта? — намръщи се Сибеал.
Рейна се тръшна в леглото и ядосано извика:
— Остави ме на мира, моля те!
Сибеал я изгледа със съжаление, опита се да каже нещо, но се отказа, а само въздъхна и примирено добави:
— Лека нощ, господарке.
Когато остана сама, Рейна отново седна на леглото и се опита да успокои треперенето на ръцете си. От залата долитаха все още пиянски викове, крясъците на прислужниците и звън от падащите бокали. Нямаше съмнение, че всеки миг в спалнята може да нахлуят възбудените викинги, понесли вожда си на ръце. Стори й се, че дори леглото е напоено с неговата мъжка миризма, което й напомни, че след час той ще поиска да се възползва от своите съпружески права. И както й бе рекла мъдрата Сибеал, за нея няма друг избор, освен да се покори на съдбата си, ако иска да спаси живота на брат си и на Харалд.
Все пак тя никога нямаше да стане лесна плячка в ръцете му, особено след просташките подмятания на пияните му телохранители и оръженосци. Въпреки че дълбоко в душата й се спотайваше копнежът по мускулестото му тяло и горещите му ласки, девойката за нищо на света не би признала дори и само пред себе си, че има още една важна причина да очаква с тревога появата му. Дори се надяваше, противно на всякаква логика, да намери утеха в прегръдките му, да забрави за страданията си, страдания, за които бе виновен самият Виктор.
Не минаха повече от десетина минути и от стълбите се чу тропот, придружен от сърдития глас на съпруга й. Мъжете бяха нахлули в съседната стая.
— Необходим ли е наистина целият този маскарад? — сърдито промърмори Виктор, когато Кнут и Роло тръгнаха след него по стълбите към спалнята на младоженците. Обичаят изискваше вождът да бъде тържествено внесен на ръце в спалнята му при тръпнещата младоженка, но вече никой не можеше да се държи здраво на нозете си, дори се блъскаха във Виктор и в стените през всеки два метра.
— Да-а-а, вожде — провлачено избъбри Орм. — Ама нали трябва да те внесем при невястата…
— А после какво ме очаква? — хапливо запита младият викинг, въпреки че ясно съзнаваше как обидчивата му съпруга ще посрещне тази нова обида. Може би това наистина щеше да прелее чашата на търпението й.
В следващият миг тримата залитнаха, опряха се на вратата и с трясък нахлуха в спалнята. Пръв Роло се окопити и се зазяпа в изпъналата се на леглото младоженка, забеляза края на бялата копринена рокля изпод края на завивката и се ухили мазно.
— Ха, вожде, ама ти видя ли! Тая… твоята булка, казвам де, ами че тя легнала облечена! Ха-ха-ха… Иска да те направи за смях на цялото село още от първата нощ.
Виктор припряно се приближи до изтръпналата девойка.
— Стига! Това не е твоя работа! А сега, двамата може да си тръгвате…
— Нека да я съблечем, вожде, за да ти спестим този досаден труд. Пък и може да я понашляпаме по задника, за да се научи отсега да уважава своя крал и съпруг — предложи Кнут, настроен доста войнствено след порядъчния брой чаши. — Този път тази малка хитруша ще си намери майстора!
Виктор искаше да стовари юмрука си върху наглата му уста, но го спря само мисълта, че едноокият гигант може да повърне върху великолепните кожи, прострени по пода около широкото легло. Затова само му заповяда с убийствен тон: