— Измитай се оттук! Веднага! Махайте се и двамата! И да не съм чул някога да обиждате жена ми!
Кнут го зяпна изумено, а Роло се закиска пиянски.
— Е, може пък да не е нужно да му помагаме при събличането на девицата — рече той и прегърна Кнут, като сръга Виктор с лакътя си. — Пък и може да не трябва да си правиш този труд, а, вожде мой? Стига и само да й запретнеш полите… — присмя се той и едва не се търколи на пода от смях.
В гърдите му се надигна гняв към двамата оскотели войници, примесен със съжаление за страданията, на които подлагаха онемялата му съпруга.
— Вашата работа беше дотук — процеди ледено той, да ме доведете до прага на спалнята. А сега, скотове гадни, изчезвайте от погледа ми, преди да съм извадил кинжала си! И то веднага!
Кнут и Роло дръзко се спогледаха, олюляха се и от разкривените им уста изригнаха нови, още по-буйни и цинични закачки.
Виктор се обърна към жена си и я погледна виновно. Като видя яростта, изписана на красивото й лице, в гърдите му се надигна силен гняв към приближените му. Неговата млада жена не заслужаваше тези обиди, а тези пияни простаци никак не облекчаваха трудната му задача да я успокои и приласкае през първата им брачна нощ.
Той въздъхна и се опита да започне кротко:
— Рейна, безкрайно съжалявам, че моите хора се държат като свине. Сигурен съм, че след малко ще се укротят. Още утре, като изтрезнеят, ще ги нахокам както трябва и ще ги науча да се отнасят с уважение към своята господарка.
Тя скочи като тигрица от леглото и се нахвърли върху него с блеснали очи.
— Нима си въобразяваш, че ми е притрябвало тяхното уважение? — изфуча девойката. — Или пък твоето? Нима очакваш да се разтреперя само като застана пред славния вожд, Виктор Безстрашния!
Въпреки гнева й, погледът му не пропусна голите й крака, очертанията на тялото й под тънката нощница и дъхът му секна. Пристъпи към нея и се опита да се усмихне.
— Рейна, мила моя, разбирам, че тази вечер ти се наложи да изтърпиш нечувани оскърбления. Освен това нито за миг не съм забравил, че не се омъжи за мен от любов. Но не трябва ли въпреки всичко да се опитаме да бъдем внимателни един към друг? Нима си забравила, че залогът в тази игра не е само твоето или моето щастие? — Той протегна ръка, за да погали зачервената й буза, и продължи разгорещено. — Тази вечер ще се слеят не само нашите тела, но и нашите души. А утре нашият брачен съюз ще донесе мир между двата враждуващи народа.
С гневен жест девойката отблъсна ръката му.
— Ти само искаш да ме използваш, за да ти помогна да постигнеш своите цели!
Той продължи да говори търпеливо.
— Рейна, нима не си се замисляла, че всеки път, когато загива някой воин, жена му или сестра му изпитва същите мъки, както ти вчера, когато главата на брат ти Рагар висеше на косъм от смъртта?
Тя се обърна към него и смутено премигна.
— Какво искаш да постигнеш с тези думи? Искаш да ме накараш да се срамувам от себе си?
Той обхвана лицето й с двете си ръце и я накара да го погледне в очите.
— Нищо срамно няма да обичаш някого и да се опитваш да го спасиш от жестока смърт с цената дори и на най-скъпите жертви.
Девойката отново се изскубна от ръцете му и избърса сълзите си.
— Не се надявай, че ще дочакаш деня, когато ще се влюбя в теб, викинг. — Гласът й се разтрепери. — Насила ме застави да се омъжа за теб, но никога няма да спечелиш предаността ми, доверието ми и сърцето ми. И не искам да ме използваш като оръжие за спирането на тази проклета война.
Той отпусна ръце.
— Какво искаш да кажеш с тези думи, Рейна? — Гласът му прозвуча глухо и застрашително.
В очите й се появи някакъв особен блясък, когато тя му отвърна с гордо вдигната глава:
— Аз изпълних моята част от нашето споразумение и вече съм твоя жена. Но няма да легна с теб тази вечер, освен ако не ме заставиш насила.
Обзе го ярост от тези предателски думи. Настъпи тягостна тишина. Когато заговори, в гласа му прозвуча стоманена нотка.
— Не, Рейна, не е вярно, че си изпълнила докрай твоя дял от нашата уговорка! И не се преструвай, че не разбираш за какво ти говоря!
Девойката не помръдна от мястото си, макар че брадичката й предателски се разтрепери.
— Не разбираш ли, че ако моите бойци узнаят за твоя отказ да ми дадеш това, което всяка жена дължи на мъжа си, веднага ще те убият заедно с Рагар и Харалд?
За миг тя се поколеба, след което прошепна:
— Ще ме накараш да легна с теб по принуда?
— Не — изрече младият викинг с нескрито презрение. — За разлика от теб аз нямам намерение да се унижавам.
— Аз няма да ти се отдам доброволно и няма да ти се подчиня — изсъска тя.