Виктор притисна устни зад ухото й и се усмихна, когато долови тихата въздишка, която се отрони от устните й.
— Нима в сърцето ти има само омраза, Рейна? — прошепна той. — Дори и сега, в нашата първа брачна нощ?
Тя се извърна, за да го погледне в очите. Изтръпна, като видя страстта, изписана на лицето му. Самата тя не успя да скрие объркването си, нито дори да избърше сълзите си.
— Не мога да те намразя толкова силно, колкото би трябвало, викинг.
Изненадан и покорен от нейната откровеност, Виктор Безстрашния не успя да се сдържи и се усмихна, покъртен от кристално-честните й очи.
— Бог ми помага да понасям твоето презрение, Рейна.
— Не те презирам — отвърна тя и сведе поглед.
— Наистина ли? — възбудено възкликна той, защото в главата му като вихрушка се завъртяха спомените от последното им спречкване. — Дори и в онзи проклет ден, когато ме заплю в лицето?
Тя смутено хвана огърлицата, окачена на шията й. Този невинен жест, израз на пълна безпомощност, успя да накара да трепне сърцето на младия викинг.
— Не успя да забележиш, че Егил, най-свирепият от воините на Волфгард, беше готов да забие копието си в гърба ти.
— А-ха, това ли била причината? — промърмори той, едновременно трогнат и възхитен. — И затова ли се нахвърли върху стражите с викове да не ме нападат?
Тя кимна, но все още избягваше да го погледне в очите.
— А защо се изплю в лицето ми, Рейна? — намръщено попита младият вожд.
Повече не можеше да крие погледа си от него. Вдигна глава и го погледна в очите, като от смущение прехапа долната си устна.
— Трябваше да убедя мъжете от бащиния ми род, че не си заслужава да вадят мечовете си, за да те убият, че дори си недостоен за презрението им. Не можех да им разкрия колко силно ми въздействаше всеки твой жест. Макар че тогава не вярвах… както не ти вярвам и сега.
— Но нали сега си в прегръдките ми, мила — нежно прошепна той. — Защо трябва да се заливаш в сълзи?
— Плача, защото наруших клетвата си — подсмъркна девойката.
Виктор щеше да се засмее, ако тя не го гледаше с очи, плувнали в сълзи.
— Нима твоето обещание пред мен все пак означава нещо за теб? — попита младият викинг, без да успее да прикрие огорчението си.
В очите й отново блесна познатото гневно пламъче.
— Нали се бяхме разбрали? Затова ми е толкова мъчно.
— Тогава защо ме обиди така жестоко, че трябваше да излизам от спалнята ни, и то тъкмо по време на първата ни брачна нощ? — Тя не отговори, само виновно наведе глава, но Виктор бързо протегна ръка и повдигна главата й, за да я накара да го погледне в очите. — Кажи ми истината, Рейна! Струва ми се, че е крайно време да престанеш с лъжите!
Тя нищо не му отговори, очевидно разкъсвана от душевната си борба.
— Защо ме накара да изляза от спалнята? — повтори той.
— Защото твоите целувки ме влудяват! — призна му тя и потръпна под изгарящия му поглед. — Предизвикваш ме, викинг, още от първия ни ден с всеки твой жест, с всяка твоя дума. И откакто съм с теб, като че ли не съм на себе си, като че ли не съм аз. А това никак не ми се нрави.
Виктор Безстрашния едва успя да прикрие радостта, която обля сърцето му при това признание в любов.
— Но какво те вълнува повече: моите целувки или това, че те отвлякох? — опита се да се пошегува, за да успокои бясното туптене на сърцето си.
— Нито едното, нито другото, викинг.
— Нима не си подвластна на страстите като всяка жена, скъпа моя?
— О, да, да, да — прошепна девойката с треперещ глас.
Той само изохка от предвкусваната наслада.
— Кажи ми, че ме желаеш…
Пред смаяния му поглед неувереността в очите й отстъпи на паниката, обхванала я докато в гърдите й страстта се бореше да надделее над желанието й да остане честна пред него и пред себе си, а също и над страха да не се разкрие докрай пред този неумолим мъж. Виктор побърза да сложи край на мъките й и потърси устните й. Тя изхлипа от страх, невярваща в щастието си, и той уплашено се отдръпна. Но този път тя обви ръце около врата му, притисна устни към неговите и в следващия миг той вече беше забравил за опасенията си.
— Ох, Рейна, Рейна… — промърмори Виктор, обсипвайки с целувки красивото й лице. — Нима вече си готова да ми се отдадеш?
— Да.
— Защо?
— Защото си най-красивият мъж, когото съм виждала през живота си — отвърна тя и погали с пръст лицето му. — И защото си толкова мил, макар че това е доста странно за един викинг. И защото съм се заклела да ти бъда вярна съпруга до последния ми час.