— Сигурен ли сте, че не искате нищо за пиене? — попита вместо отговор Пит.
— Да, благодаря — отвърна Джарвис, оценявайки начина, по който Пит печелеше време.
— Щом сте разбрали, че сме излезли на пазара, значи знаете защо.
— Сеизмографски проби върху коралови образувания, нали?
Пит кимна.
Джарвис разпери ръце върху облегалката на дивана.
— За кога сте запланували да проведете тези проби?
— За последните две седмици на март догодина.
— Разбирам. — Джарвис хвърли на Пит благ, почти бащински поглед и заговори по същество. — Ние разговаряхме с четирима сеизмолози, двама от които работят в нашето управление. Те не поддържат вашия замисъл да спуснете 406-милиметрови снаряди от въздуха. Всъщност го смятат направо за нелепо. Освен това научих, че НЮМА не предвижда никакви сеизмологични проби в Тихия океан. С две думи, господин Пит, малката ви добре скроена хитрост няма да мине.
Пит затвори очи и се замисли. Можеше да излъже или просто да откаже всякакъв коментар. Не, заключи той в себе си, алтернативите му се сведоха до нулата, фактически нямаше никаква надежда той, Стайгър и Сандекър да преговарят за бързото връщане на бойните глави с „БС“ от страна на АРА. Тримата бяха провели издирването, доколкото им позволяваха ограничените ресурси. Беше време, прецени той, да бъдат включени и професионалисти.
Той отвори очи и погледна Джарвис.
— Ако имах властта да сложа в дланта ви бактериологически агент, който може да убива без прекъсване в продължение на триста години, какво бихте направили вие?
Въпросът завари Джарвис неподготвен.
— Не разбирам за какво говорите.
— Въпросът остава — каза Пит.
— Оръжие ли е това?
Пит кимна.
Безпокойство обзе Джарвис.
— Не съм чувал за подобно оръжие. Още преди десет години химическите и биологическите оръжия бяха категорично и безусловно анатемосани от всеки гражданин на Съединените щати.
— Моля, отговорете на въпроса ми — настоя Пит.
— Ще го предам на правителството ни предполагам.
— Сигурен ли сте, че това ще е правилният ход?
— Боже господи, какво искате, човече? Случаят е просто хипотетичен.
— Такова оръжие трябва да се унищожи — продължи Пит, а зелените му очи сякаш пронизваха черепа на Джарвис до тила му.
Настъпи кратко мълчание, после Джарвис попита:
— Наистина ли съществува такова?
— Да.
Нещата си дойдоха на място и за първи път, откакто се помнеше, на Джарвис му се прииска да не е чак толкова стриктен в работата си. Той се усмихна и рече:
— Мисля, че сега бих пийнал нещо. А после, както е тръгнало, двамата с вас ще си разменим някои доста тревожни вести.
Минаваше полунощ, когато Фил Сойър спря колата си пред жилищната сграда, в която живееше Лорън. Той беше от типа мъже, които жените намираха за хубав. Имаше ясно изразени черти на лицето и грижливо поддържана, преждевременно прошарена коса.
Лорън го попита провокативно:
— Би ли дошъл да ми отключиш вратата на апартамента? Бравата заяжда и вечно ми прави номера.
Той се усмихна.
— Нима мога да откажа?
Двамата слязоха от колата и тръгнаха мълчаливо по градинската пътека за входа. Тя беше мокра и отразяваше светлините на уличните лампи. Студеният вятър прониза Лорън и тя се сгуши плътно в тялото на Сойър. Портиерът ги поздрави и задържа асансьора отворен. Пред вратата на апартамента Лорън бръкна в чантата си и подаде ключа на Сойър. Той го превъртя в бравата и двамата влязоха.
— Налей си нещо за пиене — каза тя и изтръска капките дъжд от косата си. — Идвам след минута.
Лорън изчезна зад вратата на спалнята, а Сойър отиде до малкото барче и си наля коняк. Беше на втората чаша, когато Лорън се появи в сребристосива пижама. Светлината от отворената врата на спалнята очертаваше дребната й фигура под леката материя на пижамата. Сойър изведнъж се смути и се почувства като неопитен юноша.
— Изглеждаш прекрасно — смотолеви той.
— Благодаря. — Тя си наля чаша „Гайано“ и седна до него на дивана. — Прекарах чудесна вечер, Фил.
— Удоволствието беше мое.
Лорън се измести по-близо до него и нежно погали ръката му.
— Тази вечер си доста различен. Никога не съм те виждала толкова отпуснат. Нито веднъж не спомена президента.