— Точно след шест седмици и три дни новият президент ще положи клетва и осемгодишната ми битка с господата и дамите от медиите ще приключи. Господи, и през ума не ми е минавало, че ще се чувствам толкова добре като част от една отиваща си администрация.
— Какви са плановете ти след оттеглянето на сегашния президент?
— На първо време ще постъпя като него. Той ми спомена, че след като предаде юздите на управлението на наследника си, ще отпраши за южното Тихоокеанско крайбрежие, ще си прави разходки с дванайсетметров кеч, ще яде и пие и ще се весели до смърт. — Сойър остави чашата си и погледна Лорън в очите. — Колкото до мене, аз предпочитам Карибите, особено за сватбено пътешествие.
Лорън се изпълни с предчувствие.
— Имаш ли предвид някого?
Сойър взе чашата й, остави и нея на масичката и взе ръцете на Лорън в своите.
— Уважаема госпожице Смит — заговори той с престорена сериозност. — Най-почтително ви моля да дадете вашия глас в полза на сватбата на Фил Сойър.
Очите на Лорън станаха замислени и помръкнаха. Макар да беше сигурна, че този момент щеше рано или късно да дойде, все още не беше готова с отговора си. Сойър изтълкува погрешно колебанието й.
— Знам какви мисли ти минават през ума — продължи той нежно. — Сигурно се питаш какъв ли ще бъде животът ти с един безработен бивш секретар на президентския пресцентър, нали? Е, добре, потисни страховете си. От достоверен източник научих, че партийните лидери от родния ми щат искат да издигнат кандидатурата ми за сенатор в следващите избори.
— В такъв случай — отвърна тя решително, — мнозинството е „за“.
Сойър не забеляза притеснението в очите й. Той обгърна с ръце главата й и нежно я целуна по устните. Всичко в стаята като че ли се размаза пред очите му и миризмата на тялото й като че ли го опияни. Почувства се невероятно спокоен, когато зарови глава в гърдите й.
После, след като Сойър легна и заспа, сълзите на Лорън овлажниха възглавницата й. По време на страстното им любене тя се бе уловила, че сравнява Сойър с Пит. Не можа да открие логично обяснение на разликата. Чувстваше и двамата по един и същ начин вътре в себе си, но докато Пит я превръщаше в диво, ненаситно животно, то Сойър й оставяше чувството на празнина и незадоволеност.
Тя притисна възглавницата върху лицето си, за да заглуши хлипанията си.
— Дявол да те вземе, Пит! — прошепна тя. — Проклет да си!
— Не знам коя от двете истории е по-налудничава — заяви Пит, — вашата или моята.
Джарвис сви рамене.
— Никой не може да каже. Ужасяващото е, че е възможно вашата, за бойните глави с „Бърза смърт“, и моята, за операция „Дива роза“, да се окажат свързани.
— Нападение над главен крайбрежен град с боен кораб от южноафрикански чернокожи, представящи се за терористи от АРА — това е направо безумие!
— Напротив — възрази Джарвис. — Планът е пропит с гениалност. Няколко бомби, избухнали тук и там, или някое и друго отвличане едва ли биха породили гнева на цял един народ. Но стар боен кораб с веещи се знамена, който изстрелва дъжд от взривове върху беззащитно население, това си е чиста проба сензация.
— За кой град става дума?
— Не се споменава. Тази част от плана остава в тайна.
— За щастие липсва основният елемент.
— Боен кораб — вметна Джарвис.
— Казахте, че всички те са излезли от активна употреба.
— Последният е бил продаден за скрап преди няколко месеца. Всички други са превърнати в паметници на морски битки.
Пит се загледа в пространството.
— Помня, че само преди няколко седмици видях един голям линеен кораб, закотвен в залива Чесапийк.
— Най-вероятно е бил ракетен крайцер — каза Джарвис.
— Не, сигурен съм, че имаше три големи оръдейни кули — възрази твърдо Пит. — Пътувах за Савана и самолетът прелетя точно над него, преди да поеме на юг.
Джарвис не изглеждаше убеден.
— Нямам причина да се съмнявам в точността на информацията ми. В интерес на сигурността обаче ще наредя да се провери вашето твърдение.
— И нещо друго. — Пит стана и отиде до полицата с енциклопедии на библиотечния шкаф. Огледа подредените книги, извади една с черна подвързия и запрелиства страниците й.
— Друг спомен ли? — попита Джарвис.
— Не, операция „Дива роза“ — отвърна Пит.