— Какво за нея?
— Името й. Възможно ли е да означава нещо?
— Кодовите имена рядко имат скрит смисъл. Това едва ли ще ни помогне.
— Обзалагам се на бутилка отлежало, че това име не е избрано случайно.
Пит му подаде книгата, която беше отворена на страница с географска карта. Джарвис сложи очилата си за четене и й хвърли любопитен поглед,
— Добре, да речем, че наистина Айова е въпросният щат. Е, и?
Пит посочи едно място малко по-надолу на страницата.
— Характерното за щата Айова цвете — рече той тихо — е дивата роза.
Лицето на Джарвис пребледня.
— Но бойният кораб „Айова“ е бил разрязан за скрап.
— Разрязан за скрап или продаден за скрап? — попита многозначително Пит. — Това са две различни неща.
Бръчки на безпокойство набраздиха челото на Джарвис. Пит го погледна и остави безпокойството му да се засили.
— На ваше място бих направил проверка на всички кораборемонтни работилници, намиращи се на западния бряг на залива Чесапийк в Мериленд.
— Къде е телефонът ви? — беше повече заповед, отколкото молба.
Пит безмълвно му посочи една масичка в дъното на стаята.
Джарвис набра номер. После, докато чакаше да му се обадят, погледна към Пит и попита:
— Имате ли кола, която да не е антика?
— Една служебна кола на НЮМА е паркирана навън.
— Аз дойдох с такси — поясни Джарвис, — затова ще ми направите ли тази услуга?
— Дайте ми пет минути да се поизмия.
Когато Пит излезе от банята, Джарвис го чакаше на вратата.
— Оказахте се прав — рече той с равен глас. — Поне до вчера бойният кораб „Айова“ е бил на док в кораборемонтната работилница на „Форбс Марин Скрап и салвидж“ в Мериленд.
— Познато ми е това съоръжение — каза Пит. — Намира се на няколко километра от входа на залива, при устието на река Патъксън.
51.
Докато Пит караше в дъжда, Джарвис изглеждаше като хипнотизиран от ритмичното движение на чистачките на предното стъкло. Най-накрая фокусира погледа си и посочи към пътя напред.
— Май следващият град е Лексингтън парк.
— Да, след шест километра — уточни Пит, без да извръща глава.
— Преди него има денонощна бензиностанция — продължи Джарвис. — Спрете там, за да използвам обществения телефон.
Минути по-късно фаровете на колата осветиха табелата на Лексингтън парк. След около километър зад завоя изникна ярко осветена бензиностанция със сервиз. Пит отби по алеята и спря пред телефонна кабина.
Обслужващият бензиностанцията седеше вътре на топло и сухо, вдигнал крака върху стара нафтова печка. Той остави настрана списанието, което четеше, и отправи подозрителен поглед през мокрите прозорци към Пит и Джарвис. После, като установи, че не се държат като бандити, възобнови четенето си. Светлината в телефонната кабина угасна, след като Джарвис излезе от нея и притича да се прибере отново в колата.
— Някакви пресни новини? — попита го Пит.
Джарвис кимна.
— Моите хора са открили доста обезсърчаваща информация.
— Лошите вести и противното време вървят ръка за ръка — подметна Пит.
— „Айова“ бил изваден от списъците на военноморския флот и продаден на търг. Спечелилият търга е някаква корпорация „Уолвис бей инвестмънт“.
— Не съм чувал за нея.
— Корпорацията е подставена финансова фирма, зад която стои Африканската революционна армия.
Пит отби леко встрани, за да заобиколи дълбока дупка на пътя.
— Възможно ли е Лусана да е дръпнал черджето изпод въздушната кула на южноафриканския министър на отбраната, като е дал по-висока цена за кораба?
— Съмнявам се — отвърна Джарвис и потръпвайки от студ, сложи ръце над топлия въздух, излизащ от вентилационните отвори на арматурното табло. — Убеден съм, че именно южноафриканският министър на отбраната е купил „Айова“ чрез подставената корпорация „Уолвис бей инвестмънт“.
— Май не смятате Лусана за много умен.
— Той просто няма как да научи за това — отвърна Джарвис. — Обща практика е имената на участниците в търговете да се държат в тайна.
— Господи! — смънка Пит. — Продадени са бойните глави от „Фаланкс армс“ на АРА…
— Опасявам се, че ако се разровим малко повече — заговори с напрегнат глас Джарвис, — ще открием, че Лусана и АРА нямат нищо общо с тази работа.