— Това там, право напред, е кораборемонтната работилница на „Форбс“ — каза Пит.
Стигнаха до висока телена ограда, която минаваше покрай пътя. Пит спря пред опънато пред портала въже. Никакъв кораб не се виждаше от гъстата водна завеса, дори дерик-крановете се губеха в тъмнината. Миг преди Пит да смъкне стъклото на прозореца си, пазачът вече се беше приближил откъм неговата страна.
— Какво обичате, господа? — попита той любезно.
Джарвис се наведе над Пит и показа служебната си карта.
— Идваме да проверим дали „Айова“ е все още в работилницата.
— Мога да ви уверя, сър, че той се намира на дока. От шест месеца го преоборудват.
Пит и Джарвис си размениха тревожни погледи при думата „преоборудват“.
— Имам заповед да не пускам никого без пропуск или придружител от управата на компанията — продължи пазачът. — Съжалявам, но ще трябва да почакате до утре сутринта, за да отидете до кораба.
Лицето на Джарвис пламна от гняв. Тъкмо отвори уста да започне да обяснява, когато друга кола спря до тях и от нея слезе мъж, облечен със смокинг.
— Проблеми ли има, О’Шей? — попита той.
— Тези господа искат да влязат в работилницата — отвърна пазачът, — но нямат пропуски.
Джарвис слезе от колата и тръгна към непознатия.
— Името ми е Джарвис и съм директор на Управлението за национална сигурност. Приятелят ми се казва Дърк Пит и работи в НЮМА. От съществена важност е да извършим инспекция на „Айова“.
— В три часа сутринта?! — почуди се мъжът, като гледаше служебната карта. После се обърна към пазача. — Всичко е наред, пусни ги да влязат. — Той се обърна отново с лице към Джарвис. — Може да се объркате по пътя за дока, затова ще ви придружа. Между другото да ви се представя: аз съм Мец, Лу Мец, началник на кораборемонтната работилница.
Мец се върна до колата си и каза нещо на жената на пътническата седалка.
— Това е съпругата ми — поясни той, докато сядаше на задната седалка зад Пит. — Днес празнувахме годишнина от сватбата ни и на път за вкъщи реших да се отбия тук, за да взема едни хелиографни копия.
О’Шей откачи въжената бариера и я пусна на мократа земя. Направи знак на Пит да почака и провря глава през прозореца му.
— Господин Мец, ако видите шофьора на автобуса, попитайте го защо се бави, та не си тръгва.
— Шофьор на автобус ли? — не скри изненадата си Мец.
— Ами да, мина оттук към седем часа вечерта, натоварен с близо седемдесет чернокожи момчета. Отиваха към „Айова“.
— И ти си ги пуснал? — удиви се Мец.
— Всички бяха с редовни пропуски, включително шофьора на товарния камион, който ги следваше.
— Фокс! — кипна Мец. — Какво ли е наумил пък сега този шотландец!
Пит включи на скорост и навлезе в двора на работилницата.
— Кой е този Фокс?
— Капитан Патрик Маккензи Фокс — поясни Мец. — Пенсионер от Военноморските сили. Не крие факта, че някаква банда терористи го е наела да преоборудва кораба. Същински костелив орех е този човек.
Джарвис се обърна към Мец.
— В какъв смисъл?
— Фокс накара мен и бригадата ми да свалим напречните прегради и да направим подобрение на външния вид на кораба. Настоя почти да го оголим отвътре и да заменим половината надстройка с дървени плоскости.
— „Айова“ изобщо не е бил проектиран да плава като тапа — отбеляза Пит. — Ако се променят драстично плавателността му и центровете на тежестта му, още при първата буря ще се прекатури.
— На мен ли го казвате! — измърмори Мец. — Месеци наред спорих с него, но той е безподобен инат. Накара ме дори да сваля двата превъзходни двигателя на „Дженерал мотърс“ и да запечатам валовете им. — Той млъкна и потупа Пит по рамото. — Завийте надясно след онази купчина стоманени листове и като стигнете релсите за дерик-крановете, наляво.
Температурата беше паднала и дъждът падаше като ледена завеса. В светлината на фаровете изпъкнаха две огромни тъмни очертания във вид на кутии.
— Ето ги автобусът и камионът — каза Пит и паркира колата, но остави двигателя да работи и фаровете запалени.
— Не виждам шофьорите — обади се Джарвис.
Пит взе джобно фенерче от джоба на вратата си и слезе от колата. Джарвис го последва, а Мец изчезна в нощта, без да каже дума. Пит насочи светлинния лъч през прозорците на автобуса, после към камиона. И двете превозни средства бяха празни.