Пит и Джарвис ги заобиколиха и видяха, че Мец стои като вцепенен на място с ръце, стиснати в юмруци и прибрани до тялото. Смокингът му беше станал вир-вода, косата му бе полепнала по лицето. Мъжът имаше вид на изваден от водата удавник.
— Къде е „Айова“?
Мец гневно размаха юмруци в нощта.
— Мръсен подлец!
— Кой?
— Проклетият шотландец е отплавал с кораба!
— Господи, сигурен ли сте?
Лицето и гласът на Мец издаваха ярост и отчаяние.
— Много добре помня мястото на бойния кораб. Той стоеше закотвен тук по време на преоборудването му. — Изведнъж видя нещо и се втурна към ръба на дока. — Боже мой! Вижте! Въжетата са все още привързани за кнехтите. Идиотите му с идиоти са изхвърлили вързалата от кораба. Сякаш нямат намерение да го закотвят отново.
Джарвис се наведе и огледа дебелите въжета, които се губеха в дълбините на мастиленочерната вода.
— Грешката е моя. Престъпно нехайство от моя страна, че не бях по-прозорлив.
— Все още не сме сигурни дали ще извършат нападение — каза Пит.
Джарвис поклати глава.
— Точно това ще направят, можете да бъдете сигурни в това. — Той уморено се облегна на един бетонен пилот. — Ех, да ни бяха дали дата и мишена.
— Датата е известна отдавна — каза Пит.
Джарвис го изгледа учудено.
— Нали казахте, че замисълът на нападението е да се предизвика съчувствие към южноафриканските бели и да се провокира американски гняв срещу чернокожите революционери — продължи Пит. — Какъв по-подходящ ден от днешния?
— Сега е пет минути след полунощ, вече е сряда сутринта. — Гласът на Джарвис беше напрегнат. — Какво му е по-специалното на днешния ден?
— Организаторите на операция „Дива роза“ имат съвършено чувство за времето — отвърна Пит със сух ироничен глас. — Днес е седми декември, годишнина от нападението над Пърл Харбър.
Пета част
Айова
52.
Претория, Южна Африка, 7 декември 1988 г.
Питер де Ваал седеше сам в кабинета си в Министерството на отбраната и четеше книга. Беше ранна вечер и през сводестите прозорци все още нахлуваше лятната светлина. На вратата тихо се почука.
— Да — каза Де Ваал, без да вдига глава от четивото си.
Влезе Зееглер.
— Съобщиха ни, че Фокс е предприел операцията.
Лицето на Де Ваал не показа изненада; той остави книгата си настрана и подаде на Зееглер лист хартия.
— Погрижи се дежурният началник свръзки лично да изпрати това съобщение до Американския държавен департамент.
Мой дълг е да уведомя вашето правителство за предстоящото нападение на крайбрежието ви от страна на терористи от Африканската революционна армия под командването на капитан Патрик Фокс, пенсионер от Английския кралски военноморски флот. Дълбоко съжалявам за ролята, която непреднамерено е изиграл кабинетът ми в това позорно деяние.
Ерик Кертсман,
министър-председател
— Признавате вината от името на нашия министър-председател, който е в пълно неведение за операцията „Дива роза“?! — смая се Зееглер. — Мога ли да попитам защо?
Де Ваал кръстоса ръце пред себе си и се вторачи в Зееглер.
— Не виждам причина да обсъждам подробностите.
— Тогава ще ми кажете ли защо хвърлихте Фокс на вълците?
Министърът се пресегна и взе отново книгата си.
— Погрижете се това съобщение да бъде изпратено. На въпросите ще ви бъде отговорено, когато му дойде времето.
— Но ние обещахме на Фокс да направим опит да го спасим — упорстваше Зееглер.
Де Ваал въздъхна нетърпеливо.
— Фокс знаеше, че е мъртъв, още когато прие да командва нападението.
— Ами ако оцелее и се разприказва пред американските власти, признанията му ще се окажат пагубни за нашето правителство.
— Бъдете спокоен, полковник — усмихна се с половин уста Де Ваал, — Фокс няма да оживее, за да се разприказва.
— Струвате ми се напълно сигурен, господин министър.
— Така е — отвърна спокойно Де Ваал, — наистина съм напълно сигурен.
Дълбоко в утробата на „Айова“ една фигура на мъж, облечен в замърсен работен гащеризон и дебела вълнена куртка, влезе от коридора в някогашния лазарет на кораба. Затвори вратата след себе си и потъна в потискащ мрак. Светна джобното си фенерче и обходи с лъча изкорменото помещение. Няколко от напречните прегради бяха срязани и той изпита чувството, че стои насред огромна пещера.