Доволен, че е сам, мъжът коленичи на пода и извади от вътрешния джоб на куртката си малък пистолет. Сложи му заглушител и пачка с двайсет патрона.
Насочи 27.5-калибровия автоматичен пистолет в тъмнината и натисна спусъка. Чу се почти недоловимо „пъф“, последвано от два съвсем слаби тъпи звуци, когато куршумът рикошира в невидима напречна преграда.
Удовлетворен от резултата, той залепи със скоч оръжието за десния си глезен. След като направи няколко крачки, за да се увери, че е здраво прилепнал, Ема изключи фенерчето, излезе отново в коридора и се отправи към машинното отделение.
53.
Карл Сведборг, шкипер на траулера „Моли Бендер“, почука барометъра с кокалчетата на ръката си, вгледа се в него, после отиде до масата с морски карти и взе чашата с кафе. Докато отпиваше от нея, хвърли поглед към заледяващата се палуба. Той никак не обичаше противните влажни нощи. Влагата се просмукваше в седемдесетгодишните му кости и увеличаваше болките в ставите му. Трябваше да се пенсионира преди едно десетилетие, но съпругата бе починала, а децата му се бяха пръснали в различни краища на страната и на Сведборг му беше тежко да живее сам в празната къща. Докато можеше да намира койка като шкипер, щеше да плава, докато не го погребяха във водата.
— Поне видимостта е към осемстотин метра — каза той разсеяно.
— Виждал съм и по-тежки случаи, много по-тежки — обади се Брайън Донегол, висок ирландски емигрант с гъста коса, който стоеше зад щурвала. — По-добре да имаме лошо време на излизане, отколкото на влизане.
— Така е. — Гласът на Сведборг прозвуча сухо; той потрепери и закопча догоре вълнената си шуба. — Не пускай щурвала и направи широк завой наляво покрай буя при нос Рагид.
— Не се притеснявай, шкипер. Верният ми белфастки нос надушва фарватерните знаци като хрътка, казвам ти.
Шеговитите подмятания на Донегол рядко успяваха да разсмеят Сведборг. Сега устните му неволно трепнаха в нещо като усмивка, после той заговори със строг и привидно търпелив глас:
— Все пак предпочитам да разчиташ на очите си.
„Моли Бендер“ заобиколи нос Рагид и продължи надолу по реката. Бреговите светлини едва мъждукаха през сгъстяващата се суграшица.
— Нещо се задава по фарватера — съобщи Донегол.
Сведборг взе бинокъл и погледна над носовата част.
— Водещият кораб е снабден с три бели светлини. Значи това е влекач с шлеп зад него. В това мрачно време не мога да различа очертанията му. Но ми се струва, че влачи не само един шлеп. Виждам две бели светлини на триста метра зад влекача.
— Той се движи точно срещу нас, шкипер. Мачтовите му светлини са на една линия с носа ни.
— Какво търси негодникът от тази страна на реката? — запита се на глас Сведборг. — Не знае ли глупакът му с глупак, че когато два плавателни съда се приближават един към друг, трябва да се движат в дясната част на фарватера?
— Ние можем да маневрираме по-лесно от тях — каза Донегол. — Най-добре да го предупредим и да се разминем десен борд с десен борд.
— Добре, Донегол. Мини наляво и му подай сигнал за намеренията ни.
Сигнал в отговор не се получи. Светлините на странния влекач се приближаваха далеч по-бързо, отколкото очакваше Сведборг. Далеч по-бързо от всеки влекач, взел на буксир няколко шлепа, който беше виждал дотогава. Обзе го ужас, когато видя, че другият плавателен съд отби право срещу променения курс на „Моли Бендер“.
— Подай на глупака четири сигнала със свирката! — извика Сведборг.
Този сигнал за бедствие, валиден за вътрешния воден път, прозвучаваше, когато курсът на насрещния плавателен съд или намеренията му не са били разбрани. Двама от екипажа на Сведборг се разбудиха от пронизителните звуци на сирената и все още сънени, влязоха в кормилната рубка, но бързо се разсъниха, когато видяха близостта на светлините на странния плавателен съд. Беше повече от ясно, че той не се държеше като влекач, взел на буксир шлепове.
В останалите няколко секунди Сведборг грабна рупора и изкрещя в нощта.
— Ахой! Отдръпнете се рязко наляво!