Министърът на отбраната Тимоти Марч си пое въздух и заговори:
— Мисля, че Дейл има предвид…
— Имам предвид това — прекъсна го рязко Джарвис, — че някъде край Чесапийкския залив се навърта банда главорези с биологическо оръжие, което може да унищожи всяко живо същество в голям град и да продължи да унищожава бог знае още колко поколения.
Генерал Къртис Хигинс, председател на Комитета на началник-щабовете, го изгледа със съмнение в погледа.
— Не знам да има оръжие чак с такава унищожителна сила. Напомням ви, че оръжията с отровно вещество в нашия арсенал бяха неутрализирани и разрушени преди много години.
— Това са приказки, за да се хвърли прах в очите на обществото — повиши тон Джарвис. — Но всеки в тази стая знае много добре истината, а тя е, че армията никога не е преставала да разработва и да трупа на склад химико-биологични оръжия.
— Успокой се, Дейл — каза президентът и разтегна устни в тънка усмивка под мустаците си. Винаги изпитваше перверзно задоволство, когато подчинените му почнеха да се карат помежду си. За да разведри напрегнатата атмосфера, той се облегна небрежно назад на стола и преметна единия си крак върху страничната облегалка.
— Предлагам за момента да приемем предупреждението на Дейл като божа истина. — Той се обърна към адмирал Джоузеф Кемпър, началник на военноморските операции. — Джо, тъй като това се очертава като морско нападение, то се стоварва в твоето поле на действие.
Кемпър трудно можеше да се вмести в образа на военен водач. С пълното телосложение и бялата си коса, той по-скоро приличаше на надзирател в универсален магазин. Гледайки замислен бележките, които си бе водил по време на краткото изложение на Джарвис, Кемпър отвърна:
— Два факта подкрепят предупреждението на господин Джарвис. Първо, бойният кораб „Айова“ е бил продаден на „Уолвис бей инвестмънт“. И както показват нашите спътникови снимки, поне до вчера той се е намирал на док в кораборемонтната работилница на „Форбс“.
— А какво е настоящото му състояние?
Без да отговори, Кемпър натисна един бутон на масата пред себе си и стана от стола. Дървеното пано пред отсрещната стена се разтвори по средата и разкри прожекционен екран с размери два и половина на три метра. Кемпър вдигна телефонната слушалка и нареди кратко:
— Започвайте!
На екрана се появи телевизионна картина с висока разделителна способност, заснета от голяма височина над земята. Чистотата и цветовете й далеч превъзхождаха образа на всеки домашен телевизионен апарат. Спътниковата камера проникваше през тъмнината на ранното утро и облачността така, сякаш те не съществуваха, и изобразяваше източния бряг на залива Чесапийк като на пощенска картичка. Кемпър се доближи до екрана и направи кръгово движение с молив, използвайки го като показалка.
— Ето тук виждаме достъпа към река Патъксън и басейна между нос Дръм на север и нос Хог на юг. — Моливът се задържа за миг неподвижен. — Тези малки линии са доковете на кораборемонтната работилница на „Форбс“. Една точка в полза на господин Джарвис. Както виждате, господин президент, от „Айова“ няма и помен.
По нареждане на Кемпър камерите започнаха да се местят към горния край на залива. Товарни кораби, траулери и ракетни фрегати минаваха като на парад, но никой от плавателните съдове нямаше масивните очертания на линеен кораб. В дясната част на екрана се видя Кеймбридж, малко след това в лявата част се появи Военноморската академия в Анаполис, после мостът до нос Сенди, а по-нагоре река Патапско и Балтимор.
— Какво лежи на юг? — попита президентът.
— Освен Норфолк по протежение на четиристотин и осемдесет километра друго населено място няма.
— Е, господа? Дори Мърлин и Худини с общи усилия не биха могли да направят така, че да изчезне един боен кораб.
Преди някой да каже нещо, един от помощниците на президента влезе в заседателната зала и остави лист хартия до лакътя му.
— Току-що е пристигнало съобщение от Държавния департамент — каза президентът, след като прочете съдържанието. — Комюнике от министър-председателя на Южна Африка Кертсман. Спешно ни предупреждава за предстоящо нападение над сушата на Съединените щати от страна на АРА и се извинява за всяко косвено съучастие на неговия кабинет.
— Не мога да си представя, че Кертсман ще намеква за съучастие с врага си — вметна Марч. — Мисля, че той категорично би отрекъл всякаква връзка с това.