— Вероятно иска да се подсигури — предположи Джарвис. — Не е изключено да подозира, че операция „Дива роза“ е попаднала в наши ръце.
Президентът продължи да гледа текста на листа, сякаш не искаше да приеме плашещата истина.
— Изглежда — заговори той с мрачно лице, — адът е на път да се отприщи.
Единствено мостът се беше изплъзнал от точните му изчисления. Надстройката на „Айова“ беше много висока, за да преодолее изграденото от човешка ръка препятствие, което се изпречваше пред Фокс по пътя към целта му. Отвесният подмостов габарит беше с деветдесет сантиметра по-нисък, отколкото го бе пресметнал.
Фокс по-скоро чу, отколкото видя как шперплатовият покрив започна да се раздира, докато корабът минаваше под свода на моста.
Хауърд Макдоналд натисна внезапно спирачки, при което пикапът му поднесе странично и касите с бутилки мляко се прекатуриха. В първия момент Макдоналд, който всеки ден минаваше по този мост, за да разнася мляко, помисли, че самолет е паднал между носещите греди, почти над товарната му кола. Той остана за миг неподвижен от шока. Фаровете му осветяваха огромната купчина развалини, блокирала двете тесни пътни ленти, водещи на север и на юг. После слезе плахо от пикапа и със свито сърце се приближи, очаквайки да види части от човешки тела сред развалините.
Вместо това обаче видя единствено разцепени листове дървесина, боядисани със сива боя. Първата му реакция беше да погледне към ниското мрачно небе, но и там не видя нищо, освен червена предупредителна светлина, която мигаше от връхната конструкция на моста. Тогава Макдоналд отиде до парапета и погледна надолу.
Като се изключеха движещите се светлини на върволица от плавателни съдове, която се загубваше зад нос Матиас на север, водният канал беше пуст.
57.
Пит, Стайгър и адмирал Сандекър стояха около чертожната маса в хангара на Пит и изучаваха едромащабна карта на водните пътища в района.
— Фокс е имал основателна причина да промени коренно външния вид на кораба — говореше Пит. — Повдигнал е водолинията с цели пет метра.
— Сигурен ли си, че разполагаш с точните изчисления? — попита Сандекър. — Защото при това положение газенето му остава само седем метра. — Струва ми се невъзможно да е толкова.
— Взех ги от човека, който не може да не ги знае — отвърна Пит. — Докато Дейл Джарвис говореше по телефона с главната квартира на УНС, аз разпитах Мец, началника на кораборемонтната работилница. Той се закле, че точно това са цифрите.
— Но с каква цел Фокс е направил тези промени? — намеси се Стайгър. — Та нали като се свалят всички оръдия и се заменят с дървена имитация, корабът става напълно безполезен.
— Оръдеен купол номер две и цялата му система за управление на огъня си е останала на място — поясни Пит. — Според Мец „Айова“ може да изстреля залп от деветстотинкилограмови снаряди на разстояние най-малко двайсет километра.
Сандекър съсредоточи вниманието си върху запалването на голямата си пура. След като се увери, че гори както трябва, той издуха облак синкав дим към тавана и почука с кокалчетата на ръката си разгърнатата карта.
— Планът ти е налудничав, Дърк. Ние се набъркваме в конфликт, който е извън нашите правомощия.
— Но не можем просто да стоим тук и да хленчим — възрази Пит. — Стратезите на Пентагона ще принудят президента или да нареди „Айова“ да бъде потопен, или да изпрати абордажна група да изземе снарядите с намерението да ги включи в арсенала на армията.
— Но каква е ползата от смъртоносен биологически агент, който не може да бъде контролиран? — попита Стайгър.
— Бъди сигурен, че всеки биолог в страната ще бъде финансиран, за да създаде противоотрова — отвърна Пит. — И ако някой постигне успех, тогава някой ден, някъде, някой генерал или адмирал може да изпадне в паника и да издаде заповед за разпръсване на този агент. Лично аз не искам да остарея със знанието, че съм имал възможността да спася безброй човешки живота, а не съм успял да действам.
— Хубава реч — вметна Сандекър — и съм напълно съгласен с теб, но ние тримата съвсем не сме в състояние да се състезаваме с Министерството на отбраната в откриването на двете изчезнали бойни глави с „БС“.
— Ако можем първо да вмъкнем човек на борда на „Айова“, човек, който да обезвреди снарядите и да ги хвърли зад борда… — Пит не довърши мисълта си гласно.