— И този човек да си ти, така ли? — дръзна да го попита Сандекър.
— От нас тримата аз съм най-подготвеният.
— Не забравяш ли и мен, господинчо? — попита язвително Стайгър.
— Ако всичко друго пропадне, ще ни трябва и опитен човек зад командното табло на хеликоптера. Съжалявам, Ейб, но аз не мога да управлявам такъв, значи избраникът за това си ти.
— Щом поставяш нещата така — усмихна се Стайгър, — как бих могъл да откажа.
— Номерът е да издирим „Айова“ преди момчетата от Отбраната — каза Сандекър. — Макар да е малко вероятно, тъй като те имат предимството на сателитното разузнаване.
— Ами ако разберем накъде се е запътил „Айова“? — вметна захилен Пит.
— Как? — измърмори скептичният Стайгър.
— Разковничето е в газенето му — отвърна Пит. — Има само един воден път по направлението на Фокс, който изисква газене от не повече от седем метра.
Сандекър и Стайгър стояха мълчаливи, с безизразни лица, очаквайки Пит да развърже възела.
— Столицата! — каза най-сетне Пит с пълна увереност. — Фокс се кани да закара „Айова“ до река Потомак и да нанесе удар на Вашингтон.
Ръцете на Фокс го боляха, пот от силно напрежение се стичаше по набръчканото му лице и овлажняваше брадата му. Но съдейки по движенията на ръцете му, той сякаш целият беше излят от бронз. Чувстваше се неимоверно уморен. Близо десет часа стоеше зад щурвала, направлявайки с усилие огромния кораб през водни пътища, за които той не бе конструиран. Целите му длани бяха в отворени пришки, но той не им обръщаше внимание. Намираше се на финалната права на невъобразимо пътуване. Дългите смъртоносни дула на оръдията под купол номер две вече бяха в обхвата на Пенсилвания авеню.
Той нареди по телеграфа „Пълен напред!“ и вибрациите, идващи от долните палуби, се увеличиха. Като стар боен кон, чул звука на тръбата, „Айова“ вряза гребните си винтове в калната река и щурмува теснините покрай Корнуолис Нек на мерилендския бряг.
„Айова“ като че ли не беше от този свят; той приличаше на гигантско чудовище, бълващо пушек, изскочило от дълбините на ада. Пореше водите все по-бързо и по-бързо, подминавайки навигационните светлини и знаци в първите проблясъци на зората. Корабът сякаш имаше сърце и душа и по някакъв начин съзнаваше, че това е последното му пътуване, съзнаваше, че е последният действащ боен кораб и е на път да загине.
Фокс гледаше прехласнат заревото от светлините на Вашингтон, което се появи на трийсет километра пред кораба. Морската база в Куантико бързо остана зад кърмата, когато „Айова“ с бясна скорост заобиколи нос Халоуинг и подмина Гънстън Коув. Само един завой оставаше, преди носът му да навлезе в правия участък на канала, свършващ в края на игрището за голф в парка Ийст Потомак.
— Седем метра — прозвуча гласът на отчитащия дълбочината. — Седем… шест и осемдесет…
Корабът мина покрай следващия буй, огромните му винтове загребаха дънна кал, носовата част хвърляше завеси от бяла пяна, докато той пореше водата срещу течението със скорост пет възела.
— Шест метра, капитане — В гласа се прокрадваха напрегнати нотки. — Шест метра… О, боже!… Намалява… пет и седемдесет!
В този момент корабът се блъсна в издигащия се речен бряг като чук във възглавница. Ударът почти не се почувства, когато вълнорезът се вряза в калта, а само се разбра, и то по това, че „Айова“ остана неподвижен, въпреки че двигателите продължиха да боботят, а гребните винтове — да се въртят.
Корабът беше спрял под полегатите склонове на Маунт Върнън.
58.
— Не вярвах, че е възможно — призна адмирал Джоузеф Кемпър, докато гледаше с възхищение изображението на „Айова“ на екрана. — Да преплаваш със стоманена гора деветдесет мили по тясна криволичеща река в глуха доба — това е забележителен подвиг в мореплаването.
Президентът разтриваше замислен слепоочията си.
— Какво знаем за този Фокс?
Кемпър направи знак с глава на един от помощниците, който подаде на президента синя папка.
— Британското адмиралтейство удовлетвори молбата ми за служебното досие на капитан Фокс. Господин Джарвис пък ме снабди с допълнителни сведения от архивите на УНС.
Президентът сложи очилата си и отвори папката. След няколко минути погледна Кемпър над роговите рамки.