Выбрать главу

— Отлично досие. Който и да го е наел за тази работа, е знаел добре за способностите му. Но защо човек с неговото безупречно минало изведнъж се въвлича в такава странна и рискована авантюра?

Джарвис поклати глава.

— Най-вероятното предположение е, че избиването на жената и децата му от терористи го е накарало да стигне до крайност.

Президентът се размисли над думите на Джарвис и се обърна към началник-щабовете:

— Господа, на разположение съм за вашите предложения.

Генерал Хигинс пръв се възползва от поканата, побутна стола си назад и се приближи до екрана.

— Нашите плановици програмираха няколко алтернативи, базирани на предположението, че „Айова“ има на борда си смъртоносен биологически агент. Затова първо, ние можем да мобилизираме ескадрила от реактивни самолети „Спектър“ Еф едно-двайсет, които да взривят „Айова“ с ракети. Атаката да съвпадне с поддържаща огнева мощ от сухопътни бойни части, разположени на брега.

— Доста е несигурно — вметна президентът. — Ако разрушението не е мигновено и напълно, има вероятност агентът „Бърза смърт“ да се разпръсне във въздуха.

— Второ — продължи Хигинс, — да изпратим екип „тюлени“ от Военноморските сили да се качат на борда на „Айова“ от водата и да обезопасят кърмовата секция, където се намира летателната площадка за хеликоптери. После части от морски пехотинци могат да бъдат спуснати от въздуха и да пленят кораба. — Хигинс замълча в очакване на коментари.

— Ами ако входовете на кораба са заковани с летви — намеси се Кемпър, — как тогава ще проникнат в него морските пехотинци?

Джарвис импровизира отговор на въпроса:

— Според работниците от кораборемонтната работилница бронята и надстройката на „Айова“ са били подменени с шперплатови листове. Морските пехотинци биха могли да проникнат през тях във вътрешността на кораба, при условие, разбира се, че хората на Фокс не ги посекат още при кацането им.

— Ако всичко друго пропадне — каза Хигинс, — последната ни алтернатива е да свършим работата с ядрена ракета със слабо действие.

В продължение на минута никой в залата не продума; всеки се страхуваше да изрази гласно невъобразимите последствия от последното предложение на генерала. Най-накрая, знаейки какво се очаква от него, президентът пое инициативата.

— На мен ми се струва, че една малка неутронна бомба ще се окаже по-практична.

— Сама по себе си радиоактивността няма да унищожи агента „Бърза смърт“ — обади се Джарвис.

— Освен това — добави Кемпър — съмнявам се, че смъртоносните лъчи могат да проникнат през оръдейния купол. Те са почти въздухонепроницаеми, когато са затворени.

Президентът погледна към Хигинс.

— Предполагам, че хората ти са взели предвид ужасяващите възможности.

Хигинс кимна важно.

— Всичко се свежда до прастария избор: да жертваш малцина, за да спасиш много.

— Каква цифра разбираш под малцина?

— Между петдесет и седемдесет и пет хиляди жертви. И може би двойно толкова ранени. Малките общини в близост до „Айова“ и пренаселеният район на Александрия ще бъдат най-сериозно поразени. Вашингтон ще пострада по-малко.

— Кога най-рано морските пехотинци могат да проникнат в кораба? — попита президентът.

— В този момент те вече се качват на хеликоптерите — отвърна генерал Гилфорд, комендантът на морската пехота. — „Тюлените“ също са на път по реката в патрулен катер на бреговата охрана.

— Три бойни единици от по десет души — уточни Кемпър.

Приглушено пиукане се чу до стола на генерал Хигинс. Кемпър се наведе и отговори, послуша малко и постави обратно слушалката. Погледна към Хигинс, който продължаваше да стои прав до екрана.

— Свързочните екипи са поставили камери върху южните скали, за да следят „Айова“ отвисоко — съобщи той. — След секунди започват да предават изображения.

Кемпър още не бе довършил, когато въздушното изображение от спътниковите камери потъмня до черно и бе заменено със снимка на „Айова“, чиято надстройка изпълни екрана.

Президентът бавно си наля чаша кафе, но не отпи. Гледаше „Айова“, а съзнанието му затърси решение, каквото само той можеше да вземе. Най-накрая въздъхна и се обърна към генерал Хигинс:

— Ще подкрепим „тюлените“ и морските пехотинци. Ако те се провалят, свържете се с реактивните самолети и наредете вашите части на брега да открият огън срещу всичко, което се изпречи пред погледа им.