— Ами ядреното нападение? — попита Хигинс.
Президентът поклати глава.
— Не мога да поема товара да наредя масово унищожение на своите съотечественици, независимо от обстоятелствата.
— Разполагаме с половин час до изгрев-слънце — каза тихо Кемпър. — На капитан Фокс му е нужна дневна светлина, за да насочи оръдията си. Всички радиолокационни и автоматични системи са били премахнати от „Айова“ още навремето, преди да е бил изваден от употреба. Той не може да разчита на никаква точност, ако не разполага с наблюдател в района на обстрела или близо до него, който да докладва обхвата и точността на огъня от „Айова“ по радиото.
— Възможно ли е наблюдателят да се е настанил на някой покрив в градската част? — попита президентът, отпивайки от кафето си.
— Не бих се изненадал — отговори Кемпър. — Но той няма да остане дълго там. Ние сме поставили компютризирани триангулационни монитори, които ще го засекат в порядъка на секунди.
Президентът въздъхна.
— В такъв случай това е всичко за момента, господа.
— Още едно нещо, господин президент, което оставих за най-накрая — обади се Хигинс.
— Казвай го!
— Снарядите с „Бърза смърт“. Ако ги изземем недокоснати, предлагам да ги дадем за анализ в лабораториите на Министерството на отбраната…
— Те трябва да бъдат унищожени! — прекъсна го рязко Джарвис. — Никакво оръжие с такива трагични последствия не си заслужава да бъде запазено.
— Опасявам се, че току-що възникна проблем — обади се Тимоти Марч.
Всички погледи се насочиха отново към екрана. Кемпър бързо грабна телефона и извика в слушалката:
— Върнете обратно обективите зад и над кърмата на „Айова“!
Невидими ръце направиха това, което бе казано, и изображението на кораба започна да се смалява, докато камерите увеличаваха обхвата на района. Вниманието на всички веднага бе привлечено от комплект навигационни светлини, които се задаваха от долното течение на реката.
— Какво предполагате, че е това? — попита президентът.
— Хеликоптер — отвърна гневно Хигинс. — Някой проклет цивилен сигурно не е могъл да надвие любопитството си и си е наумил да покръжи малко над кораба.
Мъжете в залата станаха от местата си и се скупчиха до екрана, наблюдавайки безпомощно как неканеният летателен апарат неотклонно се движи към заседналия линеен кораб. Всички се напрегнаха и погледите им издаваха отчаяно безсилие.
— Ако Фокс се паникьоса и открие огън, преди нашите военни части да са заели позиция — обади се почти шепнешком Кемпър, — ще пострадат много хора.
„Айова“ лежеше неподвижно насред река Потомак със спрени двигатели и със застинала на телеграфа команда „Стоп машини!“. Фокс се огледа наоколо с предпазлив оптимизъм. Никога не бе командвал екипаж като този. Няколко от моряците бяха направо юноши и всички носеха камуфлажните униформи на АРА. Като се изключеше, че си вършеха добре задълженията, те по нищо друго не приличаха на южноафрикански военноморски персонал.
Работата на Чарлс Шейба като главен механик бе приключила със спирането на машините и според заповедите, които бе получил, сега той бе поел функцията на управляващ оръдейната стрелба офицер. Когато се качи на капитанския мостик, завари там Фокс, наведен над малък радиоприемник. Той отдаде стегнато чест.
— Извинете ме, капитане, но може ли да поговорим?
Фокс се обърна и постави едрата си като дънер ръка на рамото му.
— Какво има? — попита той усмихнат.
Доволен, че е хванал капитана в добро настроение, Шейба застана мирно и отправи въпроса си, който пареше съзнанието на целия екипаж.
— Сър, къде, по дяволите, се намираме?
— В опитното поле на Абърдийн. Познато ли ти е, момко?
— Не, сър.
— Ами това е парче земя, където американците изпробват оръжията си.
— Аз мислех… тоест, ние мислехме, че излизаме в открито море.
Фокс погледна през прозореца.
— Не, момко, янките бяха тъй любезни да ни разрешат да проведем практически занятия на техен терен.
— Но как ще излезем оттук? Корабът е заседнал доста дълбоко.
Фокс го погледна с бащински израз.
— Не се притеснявай. Щом дойде приливът, ще го измъкнем много лесно. Ще видиш.