Шейба показа видимо облекчение.
— Момчетата ще се зарадват да го чуят, капитане.
— Добре, момко. — Фокс го потупа по гърба. — А сега се връщай на поста си и се погрижи оръдията да бъдат заредени.
Шейба отдаде чест и си тръгна. Фокс се загледа след чернокожия мъж, който постепенно се сля с тъмнината в дъното на коридора, и за първи път се изпълни с огромна тъга при мисълта за онова, което щеше да извърши.
Звук на самолет го извади от вглъбеността му. Той погледна към светлеещото небе и видя мигащите многоцветни светлини на хеликоптер, приближаващ се от изток. Бързо грабна уреда за нощно виждане и отправи поглед към летателния апарат, който минаваше над кораба. Буквите НЮМА едва се виждаха през стъклата на уреда.
Национална агенция за подводни и морски изследвания, разчете наум съкращението Фокс. Нямаше опасност. Вероятно машината се връщаше в столицата след някоя от океанографските си експедиции. Той кимна на отражението си в прозореца и се изпълни с чувство за сигурност.
Остави настрани уреда за нощно виждане и отново върна вниманието си към радиото. Допря слушалката до едното си ухо и натисна бутона на микрофона.
— „Блек Ангъс-едно“ вика „Блек Ангъс-две“. Край.
Почти веднага се обади непогрешим провлачен южняшки акцент.
— Ей, човече, кому е нужно това кодово обръщение?
— Препоръчвам да правите икономия на думите — отвърна остро Фокс.
— Докато си вадя хляба от работата, за която съм нает, вие сте шефът, шефе.
— Готови ли сте за действие?
— Да, вече заемаме позиции.
— Добре — отвърна Фокс и погледна часовника си. — Остават пет минути и десет секунди до Хогмъней.
— Хог… какво?
— Навечерието на Новата година на шотландски.
Фокс изключи микрофона и с облекчение видя, че хеликоптерът на НЮМА продължи по пътя си към Вашингтон и се загуби от поглед отвъд високите крайречни скали.
Почти в същия момент Стайгър промени курса и хеликоптерът „Минерва М-88“ описа широк завой над територията на Мериленд. Машината летеше ниско, като бръснеше по-високите върхове на голите дървета. Той направи гримаса, когато чу говор в слушалките си.
— Ония почват да се репчат — подметна той нехайно. — Генерал Някой си заявява, че ще стреля в нас, ако не изчезнем от района.
— Потвърди, че ще се подчиниш — каза Пит.
— Как да им се представим?
Пит се замисли за миг.
— Кажи им истината — че това е хеликоптер на НЮМА и изпълняваме специална задача.
Стайгър сви рамене и заговори в микрофона си.
— Генерал Някой си се хвана — съобщи Стайгър и кимна на Пит. — Време е да се приготвиш. По моите изчисления имаш осем минути, преди да скочиш.
Пит откопча предпазния си колан и изчака Сандекър да направи същото.
— Постарай се да бъдеш точен — каза Пит в ухото на Стайгър, — в противен случай ще ме превърнеш в противна червена каша на борда на „Айова“.
— Не забравяй, че си имаш работа с опитен човек — отвърна Стайгър с лека усмивка. — Ти гледай да увиснеш здраво пристегнат, а другото остави на стария Ейб. Ако скочиш по-рано, разчитай, че ще ти осигуря мека възглавница от дълбока вода под задника ти.
— Ще разчитам.
— Сега ще заобиколим и ще подходим от запад, за да се слеем, доколкото можем, с оставащата тъмнина. — Стайгър говореше, без да отмества нито за миг поглед от челното стъкло. — Изключвам навигационните светлини. Успех!
Пит стисна ръката на Стайгър и влезе в малкия товарен отсек на „Минерва“, затваряйки след себе си вратата на пилотската кабина. В товарния отсек беше леденостудено. Вратата му беше отворена и мразовитият утринен въздух нахлуваше вътре като във вибрираща алуминиева гробница. Сандекър му подаде коланите на парашута и Пит ги нахлузи.
Адмиралът понечи да каже нещо, но се въздържа. Едва когато Пит беше напълно готов, той потисна нервността си и рече:
— Ще те чакам за закуска.
— Пригответе ми бъркани яйца — каза Пит и прекрачи през отворената врата в мразовитата зора.
Лейтенант Алън Фъргъс, водачът на „тюлените“, вдигна ципа на мокрото си подводно облекло и наруга мислено странните прищевки на висшето командване. Само преди час го бяха събудили от дълбок сън и набързо го бяха информирали за предстоящата му задача. Според него това беше най-тъпото нещо, което му е било възлагано през седемте му години във военноморския флот. Той си сложи гумената качулка и се приближи до висок, широкоплещест мъж, който седеше на крилото на командния мостик. Беше вдигнал крака върху леерното ограждане, и гледаше в река Потомак.