К ма ир с мо та: ма ей ън В л дър
— Сега попълваме празните места — продължи Джордино — и получаваме: „Командир на самолета: майор Вайлъндър“.
— Ето и комбинацията — намеси се Пит, сочейки с пръст. — Тук може да се разчете името и длъжността на бордовия инженер.
— Джоузеф Бърнс — потвърди Джордино. — В следващите редове липсващите букви са прекалено много, за да се разчете смисълът им. Но вижте по-нататък.
од во и и: икс н 03
— Това е тайното му условно обозначение — поясни Пит. — Присвоява се на всеки самолет, извършващ строго секретен полет. Обикновено се състои от една дума с допълнение от последните две цифри на номера на самолета.
Стайгър изгледа Пит с неприкрито възхищение.
— Откъде знаеш тези неща?
— Научих ги оттук-оттам — сви рамене Пит.
Джордино проследи с пръст местата на липсващите букви.
— Значи получихме „Кодово име: някаква си дума 03“.
— Кои думи съдържат в средата си „икс“ — замисли се на глас Стайгър.
— Липсващите гласни след „икс“ могат да бъдат „и“ или „ъ“…
— „Никсън“? — предложи Джордино.
— Дълбоко се съмнявам, че един транспортен самолет ще носи името на вицепрезидент — каза Пит. — Според мен „Виксън“ е по-приемливо.
— „Виксън-03“ — промълви Стайгър. — Едва ли има по-точен отговор.
— Продължаваме надясно по реда — рече Джордино. — Последното четливо местенце на петия лист е: „П-празно място-к: Ронджело 0060-празно място“.
— Предвиден час на кацане: шест часа сутринта в Ронджело — изтълкува Стайгър, все още не вярвайки на очите си. — Къде, по дяволите, се намира това? „Виксън-03“ е трябвало да кацне на Хаваите.
— Това виждам, това казвам — подметна Джордино.
— А шестият лист? — попита Пит.
— Той е много зацапан. Освен датата и гриф за секретност всичко останало е неразбираемо за мен. Вижте сами.
аповеди изда на 2 ну ри 954
Пот ено от е ал Б.с
СТРО СЕ ТЕН КОД 1А
Стайгър се наведе по-ниско над неясното съдържание.
— Първият ред се отнася за заповеди, издадени някъде между дванайсети и двайсет и девети януари 1954 година.
Пит каза:
— Вторият ред разчитам като: „Потвърдено от“, но името на офицера не се чете, само рангът му на генерал съвпада.
— След това идва „Строго секретен код едно-А“ — допълни Джордино. — По-строго секретно от това надали има.
— Мисля, че смело можем да кажем, че някои от най-висшия ешелон на Пентагона или на Белия дом, или и от двете места, са изготвили подвеждащ доклад, за да заличат следите на „Виксън-03“ — заяви Пит.
— През всичките си години във Военновъздушните сили не съм чувал за подобна постъпка. Защо ще си служат с такава явна лъжа за най-обикновен самолет, извършващ рутинен полет?
— Виж фактите, полковник. „Виксън-03“ не е най-обикновен самолет. В доклада пише, че е отлетял от военновъздушната база „Травис“, край Сан Франциско, и е трябвало да кацне в Хикам Фийлд на Хаваите. А сега узнаваме, че екипажът е бил насочен по курс към Ронджело.
Джордино се почеса по главата.
— Не мога да си спомня да съм чувал за място, наречено Ронджело.
— Нито пък аз — каза Пит. — Но ние можем да го установим веднага щом отворим атласа.
— И какво имаме сега? — попита Стайгър.
— Не много — призна Пит. — Само това, че някъде след втората десетдневка на януари 1954 година самолет С-97 е излетял от място, намиращо се или в източната, или в среднозападната част на Съединените щати, със строго поверителна мисия. Но над Колорадо се е случила някаква авария в самолета, която е принудила екипажа да кацне принудително на възможно най-трудния терен. Приземили се благополучно, или поне така са си помислили отначало. След това по чудо не са се разбили в някой планински склон. Вайлъндър е видял широка просека и е насочил стратокрайцера за принудително кацане. Но онова, което за зла съдба не са забелязали — защото не забравяйте, било е месец януари и земята е била покрита със сняг — е, че откритото пространство не е било просека, а замръзнало езеро.