За да не губи излишно време в проклинане на небрежността си, той превключи колата на заден ход и натисна докрай педала на газта. Гумите зацепиха и отхвърлиха назад бушмастъра, чиято каросерия мина покрай момчето, размахващо мачетето, но закачи другото с пищова и го отхвърли в блатото. Тогава Фокс натисна спирачката, превключи на първа скорост и подкара напред към момчето, което стоеше в готовност да метне копието и камъка.
В очите на чернокожия юноша нямаше капчица страх, когато той стъпи здраво с босите си крака на пътя и вдигна едновременно и двете си ръце. Отначало Фокс помисли, че момчето се е прицелило високо, но след миг чу как копието изсвистя и рикошира в покрива на колата. После предното стъкло се разложи във вид на блестящи тресчици и камъкът тупна на седалката до него. Фокс усети как стъклените парченца се врязаха в лицето му, но единственото нещо, което си спомни по-късно, беше студеният поглед на омраза в очите на нападателя му.
Ударът изхвърли момчето нагоре като гумена кукла и го запокити под предните колела, Фокс натисна докрай педала за спирачката, но с това само влоши положението. Блокираните гуми подскочиха и се плъзнаха върху гъвкавата плът, одирайки кожата от мускулите.
Фокс се измъкна иззад волана и предпазливо тръгна назад. Момчето беше мъртво, черепът му беше смазан, кльощавите му крака представляваха натрошени кървави късове. Пълното момче с пушката лежеше с долната половина потопена в мочурливата вода, а с горната — върху брега. Главата му бе извита назад и почти опираше в гръбнака му. От другарчето му нямаше и следа — беше изчезнало под водораслите в блатото.
Фокс изтръгна пушката от ръката му. Задната част на цевта беше отворена и в пълнителя имаше един патрон. Той го извади и проучи какво е станало. Причината дебелото момче да не стреля, е била в самата пушка — ударникът беше силно изкривен. Фокс метна старата пушка във възможно най-дълбокото място на блатото и видя как тя изхвърли водни пръски и забълбука към дъното.
Долу в дерето лежеше малък товарен автомобил. Двама души — един мъж и една жена — се мъчеха да се измъкнат от зеещите изкривени врати. Бяха тежко ранени и целите покрити от рояци мухи.
Очевидно трите африкански момчета бяха нападнали нищо неподозиращите пътници с камъни, улученият шофьор е изгубил контрол над колата и тя се е търкулнала надолу в дерето. После, самонадеяни и самоуверени от лесната си победа, момчетата са се приготвили да чакат следващата си жертва.
— Глупави хлапета! — смънка под носа си Фокс сред гробната тишина. — Проклети глупави хлапета.
Фокс се чувстваше изтощен и изпълнен със съжаление като бегач на маратон, отпаднал от състезанието на километър преди финала. Той бавно се върна при колата си, попивайки с носна кърпа струйките кръв, които се стичаха по лицето му. Отвори вратата, включи мобилното радио и се свърза с полицейския началник в Пемброук. Когато предаде съобщението си, се изправи и започна да замеря с камъни прииждащите лешояди.
14.
— Закъснява — отбеляза на бурски език Питер де Ваал, министърът на отбраната на Южна Африка. Той спусна прозореца на купето и подаде глава навън, за да огледа пътя, граничещ с железопътния коловоз. Забележката му бе насочена към висок, слаб мъж със завладяващи сини очи, облечен в униформата на полковник от армията.
— Щом Патрик Фокс закъснява — каза полковникът, разклащайки чашата с питие в ръката си, — значи има уважителна причина.
Де Ваал прекара пръсти през гъстата си, къдрава прошарена коса. Той приличаше повече на професор по древни езици, отколкото на командващ втората по големина военна сила на континента, известен с желязната си воля. Не че беше наследил доходна служба. Де Ваал беше петият министър на отбраната вече седем години. Предшественикът му се бе задържал само пет месеца.
— Типично по английски — каза той нетърпеливо. — Англичаните живеят само за да се наливат с джин, да славят кралицата и умело да си придават вид на безразличие. На тях не може да се разчита.
— Ако му кажете в лицето, че е англичанин, хер министър, Фокс направо ще откаже да съдейства. — Полковник Йорис Зееглер пресуши чашата си и отново я напълни. — Фокс е шотландец. Най-почтително ви моля, сър, да не забравяте този факт.
Де Ваал не се показа обиден от непокорния тон на Зееглер. Той приемаше с уважение съвети от своя шеф на разузнаването. Не беше тайна в министерството, че успехът на Де Ваал в разгромяването на настъпленията на външни терористи и потушаването на местни бунтове се дължеше предимно на добре обучени оперативни служители на Зееглер.