Фермата на Фокс постепенно се оживяваше. Работниците започваха да се пръсват, всеки по своите всекидневни задачи. Патрик Фокс младши мина през обезопасения портал и продължи към големия каменен обор, където се залови да човърка един от тракторите. Пазачите на портала се смениха. Момчето от нощната смяна тъкмо се спря да поприказва с дошлия да го смени, и в този момент най-неочаквано се строполи безмълвно на земята. Почти веднага след него и другият пазач подви крака и се свлече до него.
Сомала ахна от изненада, като видя как войниците се надигнаха като вълна от захарните тръстики и в свободна редица се устремиха към къщата. Повечето бяха въоръжени с китайски автомати СК-88, но двама от тях приклекнаха и се прицелиха с дългоцевните си пушки с оптичен мерник и заглушител.
Автоматите СК-88 откриха стрелба, която накара Фокс младши рязко да се изправи, но в следващия миг най-малко десет куршума се забиха в тялото му. Ръцете му отхвръкнаха нагоре във въздуха, после краката му се огънаха и той се захлупи по очи върху отворения двигател на трактора. Екотът от залпа стресна Джени, която беше на горния етаж, и тя се втурна към прозореца.
— О, боже! Мамо! — запищя тя. — В двора влязоха войници и застреляха Пат.
Мирна Фокс грабна пушката „Холанд & Холанд“ и се затича към предната врата. Един поглед й бе достатъчен, за да проумее, че защитата е пробита. Африканци в униформи на зелени и кафяви петна вече нахлуваха през отворения портал, чиято електрическа верига бе прекъсната. Тя затръшна вратата, пусна резето и извика на Джени:
— Включи радиото и повикай полицията.
После спокойно седна, пъхна в затвора на 12-калибровата пушка два патрона с едри сачми и зачака.
Пукотевицата от стрелбата изведнъж се усили и се смеси с писъците на жените и изплашените деца на работниците. Дори добитъкът на Фоксови не бе пощаден. Мирна запуши уши, за да не чува мученето от предсмъртната им агония, едва сподавяйки мъката си от унищожената стока. В този момент първият нападател разби вратата, за да влезе и тя насочи двуцевката към него.
Мирна за първи път виждаше толкова красив африканец. Той имаше ярко изразени черти на бялата раса, а кожата му беше синьо-черна. Мъжът вдигна оръжието си с приклада нагоре, сякаш се канеше да разбие черепа й, и се втурна към нея. Мирна дръпна двата спусъка и „старият Луцифер“ гръмна.
Изстрелът от такова късо разстояние почти откъсна главата на африканеца от раменете. Лицето му се пръсна във вид на кости и окървавена сива тъкан. Той отскочи назад, блъсна се във вратата и се свлече на пода, торсът му потрепери от спазми и накрая застина.
С невероятно спокойствие, сякаш беше на състезание по стрелба, Мирна презареди пушката си. В момента, в който затваряше задната част на цевта, други двама мъже нахълтаха през вратата. „Старият Луцифер“ улучи първия право в гърдите и мигом го просна на пода. Вторият нападател бе застигнат от куршума на Мирна точно когато той прескачаше трупа на другаря си и затова се заби по-ниско в него — в слабините му. Мъжът изрева, захвърли оръжието си и се преви надве. Крещейки несвързани думи, той отстъпи назад, препъна се и падна по гръб на верандата, само краката му останаха в стаята.
Мирна отново презареди. Стъклото на единия от прозорците се разби и в тапета на стената до стола й изведнъж се появиха няколко дупки. Тя не почувства нито удар, нито болка. Сведе поглед и видя как синият плат на джинсите й започна да се обагря от кръв.
От горния етаж се разнесе силен гърмеж и Мирна разбра, че Джени стреля към двора с 44-калибровия магнум на капитана.
Следващият африканец действаше по-предпазливо. Той изстреля бързо няколко куршума иззад вратата и изчака малко, преди да влезе. Не чу ответна стрелба и тогава самоуверено пристъпи навътре. Куршумът от двуцевката отнесе лявата му ръка. Той загледа смаян падналия в краката му крайник, чиито пръсти продължаваха да помръдват. От празния му ръкав рукна кръв и закапа по килима. Все още като в транс войникът бавно падна на колене и застена тихо, чувствайки как жизнените сокове изтичат от тялото му.
На Мирна й беше трудно да борави с „Луцифер“ с една ръка. Три куршума от последния й нападател бяха раздробили костите на дясната й ръка от китката до лакътя. Всяко нейно движение беше забавено и тромаво. Новите патрони се изплъзваха между потните й пръсти и се търкулваха далеч от нея.