— Всъщност не е толкова сложно. Щом ме искате в отбора си, ще трябва да си платите.
— Все още не ви разбирам.
— Престанете да ме баламосвате, генерале. И двамата с вас сме от една черга. Не оставихме настрана бедността и дискриминацията, за да стигнем дотук, без да сме взимали нещичко по пътя си.
Лусана се обърна и бавно си запали цигара.
— Искате да открия преговорите с предложение в знак на признателност за вашата служба, така ли?
— Това няма да е необходимо. Аз вече… ъ-ъ-ъ… вече имам наум едно предложение.
— Моля, кажете го.
Усмивка повдигна ъгълчетата на устата на Дагът.
— Госпожица Колинс.
Лусана го погледна изненадан.
— Виж ти, колко било прелестно това предложение. Само че не виждам какво тя би…
— Давате ми Фелиша Колинс и аз ще се погрижа комисията ми да гласува за подпомагане програмата за въоръжаване на вашата революция.
Фелиша скочи на крака, махагоновите й очи захвърляха гневни искри.
— Не мога да повярвам на ушите си!
— Приемете го като малка жертва в името на благородна кауза — каза саркастично Дагът.
— Хирам, за бога, кажи на този надут пуяк да си вдига партакешите и да изчезва оттук.
Лусана не отговори веднага. Гледаше в скута си и изчеткваше въображаема прашинка от острия като бръснач ръб на панталона си. Накрая заговори с тих глас:
— Съжалявам, Фелиша, но не мога да позволя на личните чувства да се намесват.
— Какво безобразие! — Тя го гледаше смаяна. — Вие и двамата сте побъркани, напълно побъркани, ако си въобразявате, че ще можете да ме предавате от ръка на ръка като чувал с брашно.
Лусана стана, приближи се до нея и докосна с устни челото й.
— Не ме намразвай. — Обърна се към Дагът и рече: — Приятно прекарване с трофея, който ми откраднахте!
И излезе от стаята.
Фелиша остана дълго време на мястото си, по лицето й изведнъж се изписа враждебност и смут, после, когато проумя какво е станало, очите й се наляха със сълзи. Нито възрази, нито се съпротивляваше, докато Дагът нежно я придърпа към себе си и я целуна.
— Мръсник! — прошепна тя. — Гаден мръсник! Надявам се, че си доволен.
— Не съвсем.
— Твоята точка от договора ти бе спазена. Какво повече искаш?
Той извади носна кърпа от малкия си джоб и попи замъглените й очи.
— Забравяш — захили се той подигравателно, — че ми дължиш един долар.
21.
Питер де Ваал затвори папката с доклада за касапницата във фермата на Фокс и вдигна поглед; лицето му беше изпито и уморено.
— Още съм потресен от тази жестока и толкова безсмислена трагедия.
Фокс остана безмълвен. Той седеше от другата страна на бюрото на министъра на отбраната и натъпкваше с тютюн старата си лула. В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от шума на автомобилното движение на Претория, приглушен от прозорците с изглед към парка Бъргър.
Де Ваал пъхна папката в едно чекмедже и, избягвайки погледа на Фокс, продължи:
— Съжалявам, че нашите патрули не са успели да заловят диваците, отговорни за това.
— Само един човек е отговорен — каза с мрачно лице Фокс. — Ония, които са извършили клането, са действали под негово разпореждане.
— Знам какво си мислите, капитан Фокс, но ние нямаме доказателство, че зад тази работа стои Лусана.
— Убеден съм, че е той.
— Какво да ви кажа, дори да знаехме със сигурност, той се намира отвъд границите ни и ние не можем да го пипнем.
— Но аз мога.
— Как?
— Като се нагърбя да ръководя вашата операция „Дива роза“.
Де Ваал долови дълбоката омраза и желание за мъст, изпълващи Патрик Фокс. Стана и се доближи до прозореца.
— Съчувствам ви напълно, капитане — заговори той, гледайки към цъфналите тропически дървета, разкрасяващи града, — но отговорът ми е „не“.
— Но защо?
— „Дива роза“ е чудовищен замисъл. Ако операцията се провали, последствията ще се отразят катастрофално на нашето правителство.
— Нищо подобно, по дяволите! — кипна той. — Трагедията с фермата ми е само начален удар. Лусана и проклетата му банда трябва да бъдат спрени, преди цялата страна да е залята от кръв.
— Рискът далеч превишава вероятния успех.
— Аз няма да допусна провал — рече студено Фокс.