— Отмъкване, отмъкване на два милиона долара, нищо друго!
— Значи не приемаш написаното, така ли?
— Да, сър. Честно казано, не го приемам. — Джумана стана на крака и изчетка бойната си униформа. — Според мен този Ема е подхвърлил на майор Мачита трохи за огромна сума. — Той поклати глава. — Този доклад не казва нищо съществено, само посочва, че белите се канят да предприемат огромно терористично нападение някъде в света заедно с група чернокожи, които да минат като последователи на АРА. Южноафриканците не са толкова глупави, че да рискуват международен отзвук на такъв абсурден заговор.
Лусана метна въдицата.
— Добре, да предположим — само да предположим — че министър-председателят Кертсман е видял написаното на стената. Може и да се изкуши да предприеме отчаян риск, едно последно хвърляне на зара.
— Но как? И къде? — попита Джумана.
— Отговорите на тези въпроси, приятелю мой, ще дойдат само с двата милиона американски долара.
— Аз продължавам да гледам на операцията „Дива роза“ като на измама.
— Всъщност планът говори за известна гениалност — продължи Лусана. — Ако ударът цели нанасянето на тежки последствия, тогава набелязаният за жертва народ ще бъде провокиран да престане да съчувства на каузата ни и ще предложи оръжие и помощ за правителството на Кертсман.
— Въпросите нямат край — рече Джумана. — Коя държава е набелязана като цел?
— По моему Съединените щати.
Джумана хвърли плика на земята.
— Не обръщай внимание на тази глупава измама, мой генерале. Използвай парите за нещо по-добро. Вслушай се в предложението ми за поредица от нападения, с които да изплашим белите.
Джумана срещна стоманен поглед.
— Знаеш добре моето отношение към кланетата.
Джумана обаче продължи:
— Хиляда внезапни нападения над градове, села и ферми от единия до другия край на страната ще ни доведат в Претория до Коледа.
— Ние ще продължим да провеждаме изтънчена война — подчерта студено Лусана. — Няма да действаме като примитивна паплач.
— В Африка често се налага хората да се ръководят с желязна ръка. Те рядко знаят какво е най-доброто за тях.
— Кажи ми, полковник, нещо, което винаги съм искал да науча: кой знае кое е най-доброто за африканците?
Лицето на Джумана пламна от гняв.
— Африканците знаят кое е най-доброто за африканците.
Лусана подмина намека му за неговата американска кръв. Почувства какви мисли бушуваха в съзнанието на Джумана: омраза към всичко чуждестранно, огромна амбиция и новооткрит лукс на властта, смесен с недоверие към съвременните начини на управление, и склонност към кръвожадно зверство. Лусана се запита дали не е направил огромна грешка, като беше посочил Джумана за такъв висок команден пост.
Преди Лусана да се съсредоточи върху проблемите, които можеха да възникнат между тях двамата, откъм брега на реката се разнесоха тихи стъпки.
Охранителите се напрегнаха и миг след това се отпуснаха, когато видяха майор Мачита да се задава по пътеката. Той се спря пред Лусана и отдаде чест.
— Един от агентите ми току-що пристигна от Претория с обяснението на Ема относно нападението над фермата на Фокс.
— И какво е то?
— Ема не могъл да намери доказателство, че Въоръжените сили имат пръст в тази работа.
Лусана се замисли.
— Значи сме отново в изходна позиция.
— Изглежда невероятно един отряд да убие близо петдесет души и да не може да бъде разпознат — добави Мачита.
— Възможно ли е Ема да лъже?
— Възможно е. Но каква причина би имал?
Лусана не каза нищо и върна вниманието си към въдицата. Влакното шепнеше над течащата вода. Мачита погледна питащо Джумана, но полковникът отбягна погледа му. Мачита се смути за миг, питайки се какво бе причинило напрежение в атмосферата, което тегнеше над двамата му началници. След продължително неловко мълчание забеляза плика на земята.
— Взехте ли някакво решение относно операция „Дива роза“, генерале?
— Взех — отвърна Лусана, докато навиваше влакното.
Мачита замълча в очакване.
— Смятам да платя на Ема неговите трийсет парчета сребро за останалата част от плана — рече накрая Лусана.
Джумана кипна.
— Не! Това е измама! Дори ти, мой генерале, не си упълномощен да пръскаш тъй лековерно средствата за въоръжаване на армията ни!