Трета част
Спасяване на кораб
26.
Вашингтон, окръг Колумбия, ноември 1988 година
В Пентагона началниците на Стайгър бяха умували над доклада му за откриването на „Виксън-03“ близо два месеца преди да го повикат във Вашингтон. Сега Стайгър седеше като на тръни, имаше чувството, че гледат на него повече като на вражески свидетел, отколкото като на главен следовател.
Дори с доказателството пред тях във вид на видеолента, генералите Ърнест Бъргдорф, началник по безопасността във ВВС, и Джон О’Кийф от Комитета на началник-щабовете, изразиха съмнение относно важността на потъналия самолет и заявиха, че нищо нямало да се спечели, ако той бъде изваден на бял свят, освен сензация за медиите. Стайгър се изуми от думите им.
— Ами семействата на екипажа? — възрази той. — Ще бъде престъпление да не ги уведомим, че телата на близките им са намерени.
— Елате на себе си, полковник. Какво добро можем да им сторим с разравянето на стари спомени? Вероятно родителите им са отдавна мъртви, вдовиците са се омъжили повторно, децата са израснали с нови бащи… Нека всички те да продължат да си живеят спокойно живота.
— И все пак остава товарът — настоя Стайгър. — Съществува вероятност товарът на борда на „Виксън-03“ да съдържа ядрени бойни глави.
— Проучихме тази вероятност — каза остро О’Кийф. — Проверихме с компютър описите на всички военни складове и установихме, че никъде не липсват бойни глави.
— Освен това знаете ли, господа, че ядрените материали са били поставени в стоманени касети, които са все още там?
— А не ви ли е минавало през ума, полковник — обади се Бъргдорф, — че касетите може да са празни?
Стайгър се отпусна пораженчески на стола. Все едно че говореше на вятъра. Те се отнасяха с него като с дете с развинтена фантазия, което твърди, че е видяло слон в царевичните ниви на Минесота.
— И ако това е същият самолет, за който се предполага, че е изчезнал над Тихия океан — добави Бъргдорф, — мисля, че е най-добре да не го закачаме.
— Не ви разбирам, сър.
— Военновъздушните сили може и да не са искали да разгласят сериозните причини за огромната разлика в курса на самолета. Помислете за вероятностите. Да се прелетят хиляди километри в обратната посока означава или сериозна повреда на най-малко пет различни приборни системи и несправяне от страна на екипажа, или заговор между целия екипаж да отвлекат самолета с един бог знае каква цел.
— Но все някой трябва да е издал заповед за полета — вметна Стайгър.
— Да, издал е — каза О’Кийф. — Първоначалните заповеди са били издадени от военновъздушната база „Травис“ в Калифорния от полковник Майкъл Ъруин.
Стайгър погледна скептично генерала.
— Заповедите за полет рядко се държат в архива повече от няколко месеца. Как е възможно точно тези заповеди да са останали непокътнати повече от трийсет години?
О’Кийф сви рамене.
— Не ме питайте как, полковник. Но повярвайте ми: последният план на полета на „Виксън-03“ бе намерен в архивите на административната сграда в „Травис“.
— А заповедите, които намерих в катастрофиралия самолет?
— Приемете неизбежното — намеси се Бъргдорф. — Документите, които сте извадили от езерото в Колорадо, са крайно повредени, за да бъдат разчетени с точност. Вие просто сте разчели нещо, което не е написано там.
— Колкото до мен — отсече решително О’Кийф, — обяснението за отклонението на „Виксън-03“ от курса си остава дълбока тайна. Съгласен ли сте, генерале — попита той Бъргдорф.
— Напълно.
О’Кийф погледна към Стайгър.
— Имате ли да добавите още нещо, полковник?
Началниците на Стайгър седяха и чакаха отговора му. Той беше наясно, че не си струваше да говори повече. Беше стигнал до задънена улица. Това, което искаха да му внушат, висеше над главата му като меч, а то беше: или Ейб Стайгър да забрави завинаги за „Виксън-03“, или кариерата му във Военновъздушните сили ще бъде преждевременно прекратена.
На ниско окосената тревна площ зад Белия дом президентът сковано удряше една след друга топките към една от дупките на игрището за голф. Не вкара нито една, което за сетен път доказа, че голфът не е неговата игра. Той беше наясно със състезателното предизвикателство на тениса и хандбала, дори с плуването в басейн, но не можеше да си обясни защо е нужно човек да се състезава със собственото си умение.