— Е, видях всичко, така че вече мога да умра спокоен.
Президентът се изправи и погледна засмяното лице на Тимоти Марч, неговия министър на отбраната.
— Всичко идва да покаже с колко много време разполагам сега, докато изчаквам приемника ми да встъпи в длъжност.
Ниският и трътлест Марч, който ненавиждаше физическото натоварване, закрачи по тревата.
— Трябва да си доволен от изборите. Партията ти и твоят човек спечелиха.
— На практика никой не печели в избори — измърмори президентът. — Какво има, Тим?
— Помислих си, че може би ще искаш да знаеш, че сложих капака върху онзи стар самолет, открит в Скалистите планини.
— Вероятно си постъпил разумно.
— Странна работа — продължи Марч, — освен подправените летателни планове в архивите на ВВС няма никакъв документ за действителната мисия на екипажа.
— И така да е — каза президентът, след като най-сетне вкара една топка в дупката, — нека нещата си останат такива, каквито са. Ако по време на мандата си Айзенхауер е заровил отговорите, аз съм далеч от мисълта да отварям кутия с червеи по време на своя.
— Предлагам поне да извадим останките на екипажа за военно погребение, дължим им го.
— Добре, но без никаква публичност.
— Ще подчертая това пред офицера, натоварен с тази задача.
Президентът подхвърли пръчката на мъжа от тайните служби, който се разхождаше наблизо, и направи знак на Марч да го придружи до кабинета му.
— Кое е най-разумното ти предположение по случая, Тим? Какво мислиш, че се е опитал да прикрие Айк в далечната 1954 година?
— От няколко нощи насам този въпрос ме кара да гледам в тавана — отвърна Марч. — Нямам ни най-малка представа.
Стайгър си проправи път през опашката, чакаща да се освободят маси за обяд в „Котънуд Ин“, и влезе направо в бара. Пит му помаха от сепарето в дъното и без да сваля ръка, направи знак и на сервитьорката. Стайгър тъкмо се настани срещу Пит и сервитьорката, облечена в съблазнително подкъсена пола, наведе бюста си над масата.
— Мартини с лед — поръча Стайгър, загледан в пазвата й, — нека бъде двойно — добави той.
Пит повдигна почти празната си чаша.
— Още едно от същото.
— Господи — изстена Стайгър, — как можеш да пиеш това?
— Чух, че било полезно за смъкване на теглото — отвърна Пит. — Ензимите от грейпфрутовия сок унищожават калориите във водката.
— Глупости на търкалета. Всъщност ти защо се притесняваш? Никъде нямаш нито един грам излишен.
— Е, видя ли? Значи наистина действа.
Хуморът му се оказа заразителен. За първи път от известно време Стайгър се развесели. Но веднага щом напитките дойдоха лицето му отново помръкна и той се смълча, въртейки чашата си в ръце, без да отпива от съдържанието й.
— Не ми казвай — заговори Пит, отгатвайки мислите на полковника, — но май че твоите приятели в Пентагона са те отрязали, нали?
Стайгър кимна бавно.
— Те направиха дисекция на всяко мое изречение от доклада ми и хвърлиха парчетата в отпадъчните води на Вашингтон.
— Сериозно ли говориш?
— Не повярваха на нито една моя дума.
— Ами касетите и петте скелета?
— Твърдят, че касетите са празни. А колкото до твоята теория за бащата на Лорън Смит, за нея изобщо не повдигнах въпрос. Не видях смисъл да разпалвам още повече огъня на вече пламналия им скептицизъм.
— Значи си вън от разследването.
— Да, ако искам да се пенсионирам като генерал.
— Намекнаха ли ти го?
— Не беше нужно, прочетох го в очите им.
— Какво ще стане сега?
Стайгър погледна Пит право в очите.
— Надявам се да продължиш сам.
Двамата впиха погледи един в друг.
— Искаш от мен да извадя самолета от езерото Тейбъл?
— Защо не? Боже мой, та ти си извадил „Титаник“ от дълбочина близо четири хиляди метра насред Атлантическия океан. За теб ще бъде фасулска работа да извадиш един стратокрайцер от езеро.
— Поласкан съм, но забравяш, че аз не съм си шеф. За изваждането на „Виксън-03“ ще са необходими екип от двайсет души, няколко товарни автомобила със съоръжения, време от минимум две седмици и бюджет от близо четиристотин хиляди долара. Не мога да осъществя всичко това сам, а адмирал Сандекър никога няма да даде благословията си от името на НЮМА за проект от такъв мащаб, без да има твърдото уверение от правителството за допълнителни средства.