— Тогава не можем ли да извадим поне една от касетите и останките на Смит, за да ги представим като неопровержими доказателства?
— И да си навлечем куп неприятности?
— Струва си да опитаме — настоя Стайгър с вълнение в гласа. — Можеш да отлетиш за Колорадо още утре. Междувременно аз ще сключа договор за изваждането на останките на екипажа. Това ще те отърве от неприятности с Пентагона и НЮМА.
Пит поклати глава.
— Съжалявам, но ще трябва да отложим датата. Сандекър ми е възложил да ръководя изваждането на един брониран кораб, потънал край бреговете на Джорджия по време на Гражданската война. — Той си погледна часовника. — След шест часа трябва да хвана самолета за Савана.
Стайгър въздъхна и отпусна рамене.
— Добре, може и по-късно да го направиш.
— Сгъни договора и го сложи в камерата за лед. При първа възможност ще отскоча тайничко до Колорадо. Само това мога да обещая.
— Каза ли на госпожица Смит за баща й?
— Честно казано, не събрах кураж.
— Човърка те мисъл, че може и да грешиш ли?
— Това е едно на ръка.
Лицето на Стайгър отново помръкна.
— Божичко, каква каша! — Той допи питието си на един дъх и се загледа с тъжен поглед в празната чаша.
Сервитьорката дойде с картата за менюто и те си поръчаха обяд. Стайгър разсеяно я изгледа, докато тя вървеше към кухнята.
— Вместо да седя тук и да си блъскам мозъка над стара загадка, от която никой не се интересува, най-добре да се прибера при жена си и децата в Калифорния.
— Колко имаш?
— Деца ли? Осем. Поне за толкова знам. Пет момчета и три момичета.
— Сигурно си католик.
Стайгър се усмихна.
— С име като Ейбрахам Ливай Стайгър, шегуваш ли се?
— Пропусна да ми кажеш какво обяснение дадоха важните клечки за летателния план на „Виксън-03“?
— Генерал О’Кийф намери оригинала. Данните в него не съвпадат с нашите анализи на извадения от останките на самолета.
Пит се замисли за момент, после попита:
— Имаш ли копие, което да ми дадеш за известно време?
— На летателния план ли?
— Само шестата страница.
— В колата ми е. Защо?
— Ще направя един опит — отвърна Пит. — Имам приятел във ФБР, който си пада по сложните кръстословици.
— Наложително ли е да тръгнеш още тази вечер? — попита Лорън.
— Утре сутринта трябва да присъствам на съвещанието по повод на една спасителна операция — отвърна Пит от банята, където си прибираше принадлежностите за бръснене.
— По дяволите! — нацупи се Лорън. — Все едно имам любовна връзка с търговски пътник.
Пит влезе в спалнята.
— Хайде, хайде, и без това за теб не съм нищо повече от временна играчка.
— Не е така. — Тя обви ръце около него. — След Фил Сойър ти си ми най-любимият човек.
Пит я изгледа.
— Откога се виждаш със секретаря на президентския пресцентър?
— Когато расовият жребец отсъства, Лорън му намира заместник.
— Мили боже! Фил Сойър! Та той носи бели ризи и говори като енциклопедия.
— Поиска да се омъжа за него.
— Иде ми да повърна.
Тя го притисна по-силно към себе си.
— Моля те, без сарказъм тази вечер.
— Съжалявам, че не мога да ти бъда нещо повече от обожаван любим, но съм адски себичен, за да се обвързвам. Не съм способен да дам и една стотна от това, от което има нужда жена като теб.
— Ще съм доволна и на най-минималната част от процента, който мога да получа.
Той се наведе и я целуна по врата.
27.
Томас Мачита плати входната такса, за да влезе на панаира — един от многото такива пътуващи панаири, които по празници опъваха шатри на много места в Южна Африка. Беше неделя и големи групи от африканци банту и техните семейства се нареждаха на опашка за виенското колело, въртележките, стрелбищата, струпваха се край панаирджийските сцени. Мачита се запъти направо към влакчето на ужасите, както се бе уговорил с Ема по телефона.