Дагът отказа да се включи в играта й.
— Така ли мислиш? Ти може и да си спала със спасителя на Африка, но се съмнявам да знаеш каква е истинската му същност. Замисляй се за миналото му понякога. Хирам Лусана слага Ал Капоне и Джес Джеймс в малкото си джобче. Това ми се подхвърля в лицето всеки път, когато взема неговата страна. — Дагът присви очи. — Забрави ли как буквално те продаде на мен?
— Не съм забравила.
Фелиша обърна глава и се загледа през прозореца.
Дагът стисна ръката й.
— Не се тревожи — усмихна се той. — Няма да се случи нищо, което да остави белези.
Тя поднесе ръката му към устните си и я целуна, но не повярва на думите му, нито за миг не повярва.
30.
За разлика от прочутия кораб от аналогичен клас „Монитор“ „Чинаго“ беше известен само на шепа морски историци. Подготвен да влезе в действие през юни 1862 година в Ню Йорк, той веднага получил заповед да се присъедини към военния флот на Федералния съюз, блокирал входа за Савана. Злополучният „Чинаго“ така и нямал шанса да използва оръдията си — на един час път от местоназначението си той бил посрещнат от бурно море и потънал, повличайки със себе си целия екипаж от четирийсет и двама мъже на дъното на дълбочина двайсет и седем метра.
Пит седеше в заседателната зала на спасителния кораб на НЮМА „Висалия“ и проучваше купчина подводни снимки на гроба на „Чинаго“, направени от леководолази. Джак Фолсъм, ръководител на спасителната операция, дъвчеше огромно парче дъвка и чакаше неизбежните въпроси.
Пит не го разочарова.
— Корпусът все още ли е запазен?
Фолсъм измести дъвката настрани от езика си и отвърна:
— Нямаше видими напречни пукнатини. Разбира се, не успяхме да го огледаме целия, тъй като килът е забит дълбоко в дънната утайка, а вътрешността му е пълна с близо метър пясък. Но предполагам, че вероятността да е пропукан надлъжно е малка. Повече от сигурен съм, че ще можем да го извадим в цялостен вид.
— Какъв метод предлагаш?
— С регулируеми резервоари за въздух „Дилинджър“ — отвърна Фолсъм. — Ще ги потопим по двойки от двете страни на корпуса. После ще ги закрепим за него и ще ги напълним с въздух. Това е същият основен принцип, по който извадихме старата подводница „Еф-фор“, потопена край Хаваите през 1915 година.
— Ще трябва да използвате смукателни помпи, за да изхвърлите пясъка. Колкото по-лек стане, толкова по-малка е вероятността корпусът да се разцепи. Дебелите железни листове може да са го запазили, но тежката дъбова облицовка под нея отдавна е изгнила, за да има някогашната си издръжливост.
— Можем също така да свалим и оръдията — каза Фолсъм. — Те са леснодостъпни.
Пит прегледа копието на оригиналния проект на „Чинаго“. Познатата форма на „Монитор“ имаше само една кръгла оръдейна кула, докато „Чинаго“ притежаваше две, по една в двата края на корпуса. От двете кули се подаваха оръдия „Далгрен“, всяко с тегло от няколко тона.
— Тези резервоари за въздух — попита замислен Пит — могат ли да издигнат и потънал самолет?
Фолсъм спря да дъвче и погледна Пит.
— Колко е тежък?
— Седем и половина — осем тона заедно с товара.
— На каква дълбочина?
— Четирийсет и два метра.
Пит едва ли не чу как клетките на мозъка на Фолсъм зажужаха. Накрая ръководителят на спасителната операция продължи да дъвче и рече:
— Аз бих препоръчал дерик-кранове.
— Дерик-кранове?
— Два такива върху стабилна платформа лесно биха повдигнали такава тежест — поясни Фолсъм. — Освен това самолетът е крехко парче желязо. Ако се използват резервоарите „Дилинджър“ и те малко излязат от синхрон по време на издигането, могат да разцепят самолета. — Той млъкна и загледа въпросително Пит. — Защо са тези хипотетични въпроси?
Пит се усмихна.
— Човек никога не знае кога може да му се наложи да извади самолет от дъното.
Фолсъм сви рамене.
— Е, дотук с фантазиите. Да се върнем към „Чинаго“…
Пит внимателно следеше обясненията на диаграмите, които Фолсъм чертаеше на черната дъска. Програмата за гмуркането, резервоарите за въздух, надводните кораби и потъналият броненосец добиваха ясна форма редом с поясненията на Фолсъм за начина на провеждане на операцията. Външно Пит изглеждаше силно заинтересуван, но нищо от това, което виждаше, не достигаше до клетките на паметта му; умът му беше на километри оттук, някъде в дълбините на едно колорадско езеро.