От приятелска усмивката на Хайди стана красива в светлината на луната.
— Тя, готвачката, ще се зарадва да го чуе.
Пит вдигна ръце в знак на безпомощност.
— Е, трудно се отърсва човек от старомодното си мислене.
Тя се подпря на парапета с лице към него и изведнъж стана сериозна.
— Кажете ми, господин Пит, защо дойдохте в „Анкоридж хаус“?
Пит спря да се люлее и я погледна право в очите.
— Това като проучване на ефекта от рекламата ви ли е, или просто чисто любопитство?
— Извинете, нямах намерение да ви разпитвам, но Уолтър ми се стори доста разстроен, когато се върна привечер от езерото. Затова си помислих, че може би…
— … се е дължало на нещо, което съм казал — довърши вместо нея Пит.
— Не знам.
— Роднина ли сте на адмирала?
Въпросът се оказа магически, защото жената започна да говори за себе си. Била капитан втори ранг във Военноморските сили, постъпила на военна служба след завършването на колежа в Уелсли; бившият й съпруг бил полковник в морската пехота и непрекъснато й заповядвал като на новобранец; гинекологични проблеми й попречили да има деца; не, не била роднина с адмирала, запознала се с него на семинар в едно военноморско училище, където той изнасял лекция, после започнала да идва в „Анкоридж хаус“ всеки път, когато можела да се освободи от задълженията си. Не се стесни да признае, че преди време двамата имали кратка интимна връзка — от май до декември. Точно когато започна да става интересно, тя млъкна и погледна часовника си.
— Трябва да вървя да видя как се чувстват другите гости — усмихна се тя и изражението й се промени. — Ако ви омръзне да седите тук, можете да се разходите до върха на хълма край странноприемницата. Оттам се разкрива прекрасна гледка на нощен Лексингтън.
Тонът й, както се стори на Пит, беше повече заповеднически, отколкото насърчителен.
Хайди беше само наполовина права. Гледката от хълма не беше просто прекрасна — тя ти взимаше дъха. Луната осветяваше цялата долина и уличните лампи на града блещукаха като далечна галактика. Пит не се бе задържал и минута там, когато усети нечие присъствие зад гърба си.
— Адмирал Бас? — подметна той нехайно.
— Моля, вдигнете ръце и не се обръщайте — нареди с рязък тон Бас.
Пит се подчини.
Бас не го претърси от главата до краката, само извади портфейла му и прегледа съдържанието му на светлината на джобно фенерче. После загаси фенерчето и пъхна портфейла обратно в джоба на Пит.
— Можете да свалите ръцете си, господин Пит, и да се обърнете, ако желаете.
— Има ли някаква причина за тази мелодрама? — Пит посочи с глава към револвера в лявата ръка на Бас.
— Изглежда, че сте изровили излишна информация относно въпрос, който трябва да остане заровен завинаги. Трябваше да съм сигурен в самоличността ви.
— В такъв случай сте доволен, че съм този, за когото се представих.
— Да, обадих се на шефа ви в НЮМА. Джим Сандекър служеше под мое командване в Тихия океан по време на Втората световна война. Той ми даде внушителен списък от най-добри препоръки за вас. Освен това искаше да знае какво правите във Вирджиния, след като е трябвало да си вършите работата по спасителна операция край бреговете на Джорджия.
— Не съм уведомявал адмирал Сандекър за моите открития.
— Които, както ми казахте по-рано край езерото, се отнасят до останките на „Виксън-03“.
— Самолетът съществува, адмирале. Аз дори го пипнах.
В очите на Бас светнаха враждебни пламъчета.
— Вие не само блъфирате, господин Пит, но и лъжете. Настоявам да ми кажете защо.
— Случаят ми не се основава на лъжи — отвърна Пит равнодушно. — Имам двама почтени свидетели и снимки на видеолента за доказателство.
По лицето на Бас се изписа израз на недоумение.
— Не е възможно! Той изчезна над океана. Операцията по издирването му продължи месеци наред, но не открихме никаква следа от него.
— Търсили сте на погрешно място, адмирале. „Виксън-03“ лежи на дъното на планинско езеро в Колорадо.
Суровото изражение на Бас като че ли поомекна и на лунната светлина Пит изведнъж видя пред себе си един уморен, грохнал старец. Адмиралът свали пистолета си и с несигурни крачки се запъти към една пейка близо до ръба на склона. Пит протегна ръка да го подпре.