— От приема по случай встъпването в длъжност на президента.
— О, да, спомних си — усмихна се Фелиша. — След това отидохме да поплуваме в реката. Ти беше с един висок наконтен мъж с тъжно лице и очи като на кокер шпаньол.
— Конгресменът Луис Карнади. Претърпя поражение на следващите избори.
— Горкият Луис! — Фелиша запали цигара. — Моето гадже беше Хирам Лусана.
— Знам.
— Разделихме се преди месец в Африка — продължи Фелиша, сякаш Лорън не беше казала нищо. — Питам се дали животът ми не се състои в това да хуквам след всяка либерална кауза, която излезе на сцената, и да се хващам с всеки бабаит, който обещава да спаси човешката раса.
Лорън направи знак на сервитьора да повтори поръчката им.
— Не можеш да се обвиняваш за това, че вярваш в хората.
— Всичките ми усилия са напразни. Към всяка кампания за каузата, към която се присъединя, все се издънвам в нещо.
— Не искам да любопитствам, но между теб и Лусана имаше ли някакви различия от личен характер или само политически?
— Чисто от личен характер — отвърна Фелиша и почувства стягане в гърдите при мисълта, че Лорън се върти около стръвта. — Аз вече не съм нищо за него. Единствената му любов е неговата борба. Отначало си мислех, че дълбоко в себе си изпитва чувства към мен, но колкото повече се увличаше в борбата, толкова повече се отдалечаваше от мен. Сега си давам сметка, че той е взел всичко, което е искал от мен. Сякаш съм била заменима като някой от войниците му, паднал на бойното поле.
Лорън забеляза, че в очите на Фелиша напират сълзи.
— Сигурно много го мрази.
Фелиша я погледна изненадана.
— Да мразя Хирам? О, не, не си ме разбрала. Всъщност аз постъпих нечестно с него. Позволих на личните си желания да застанат между нас. Трябваше да бъда търпелива. Може би когато спечели войната си, целяща да даде управлението на Южна Африка в ръцете на мнозинството от чернокожи, той ще погледне на мен с други очи.
— На твое място не бих чакала със затаен дъх. Знам историята му. Лусана използва хората така, както всички ние използваме пастата за зъби. Той ги изстисква докрай и ги захвърля.
На челото на Фелиша се появи дълбока бръчка.
— Ти виждаш у Хирам само онова, което искаш да видиш. Но добрите му качества надделяват над лошите.
Лорън въздъхна и се облегна назад, когато сервитьорът донесе поръчката им.
— Не е хубаво стари приятелки да стигат до спор, след като не са се виждали отдавна — каза тя с мек тон. — Хайде да сменим темата.
— Дадено — прие Фелиша и изражението й се промени. — Кажи ми нещо за себе си, Лорън. Има ли мъж в живота ти?
— Двама в момента.
Фелиша се разсмя.
— Клюката във Вашингтон е общоизвестна: единият е Фил Сойър, секретарят на президентския пресцентър. А другият кой е?
— Той е директор в НЮМА. Казва се Дърк Пит.
— На кого от двамата гледаш сериозно?
— Фил е от типа мъже за брак — лоялен, предан, издига те на пиедестал и иска да бъдеш майка на децата му.
Фелиша направи гримаса.
— Изглежда ми много скучен човек. А въпросният Пит?
— Дърк ли? От него лъха животинска сила. Той не поставя никакви изисквания. Идва и си отива като уличен котарак. Никоя жена не може да притежава Дърк и въпреки това той винаги е до теб, когато имаш нужда от него. Той е любовникът, който те възбужда до полуда, но не е човек, с когото можеш да остарееш.
— Този вече е мой тип. Прати ми го, когато връзката ви се разпадне. — Фелиша отпи от чашата си. — Сигурно ти е много трудно да поддържаш политическа неопетненост пред избирателите си с по един любовник от двете ти страни.
Бузите на Лорън пламнаха.
— Трудно е настина — призна тя. — Никога не съм умеела да се справям с интриги.
— Би трябвало да не ти пука какво говорят хората. В днешно време повечето жени го правят.
— Но повечето жени не са членове на Конгреса.
— Отново старият двоен стандарт. Членовете на Конгреса могат да правят каквото си искат, стига това да не е за сметка на служебните им разходи.
— Тъжно, но истина. А в моя случай аз представлявам район, който е дълбоко провинциален. Избирателите ми все още спазват старите традиции и вярват в единайсетте Божи заповеди.