Выбрать главу

— Каква е единайсетата?

— Твоята представителка в Конгреса да не си развява байрака, ако иска да спечели в следващите избори.

— Къде се срещате с Пит?

— Не мога да си позволя различни мъже да напускат апартамента ми сутрин и да се сблъскват с млекаря, затова се срещаме или в неговото жилище, или отиваме в някой малък извънградски хотел.

— Звучи ми като запознанство на автобусна спирка.

— Нали ти казах, трудно е.

— Мисля, че мога да премахна всичките ти затруднения.

Лорън я погледна учудено.

— Как?

Фелиша бръкна в чантата си, извади един ключ и го напъха в ръката на Лорън.

— Ето, вземи го. Адресът е залепен на него.

— Какъв е този ключ?

— Държа една квартира под наем в Арлингтън. Твоя е всеки път, когато имаш нужда.

— Ами ти? Няма да те карам да излизаш веднага щом ти се обадя.

— Няма да ти се налага — усмихна се Фелиша. — Аз гостувам на един денди в другия край на града. И без повече възражения, ясно?

Лорън огледа ключа.

— Божичко, чувствам се като проститутка.

Фелиша обгърна с пръсти стискащата ключа ръка на Лорън.

— Ако си мислиш, че той те изпълва с гъделичкащото чувство за неприличие, почакай да видиш спалнята на горния етаж.

37.

— Какво ще кажете за всичко това? — попита Дагът, който седеше зад бюрото си.

Дейл Джарвис, директорът на Управлението за национална сигурност, се замисли, преди да отговори. Лицето му имаше приятелско, почти бащинско изражение. Късо подстриганата му кестенява коса бе започнала да се прошарва. Носеше туиден костюм и широка червена папийонка, която висеше под адамовата му ябълка така, сякаш всеки момент щеше да се разтопи.

— Според мен тази операция „Дива роза“ е чисто и просто игра.

— Игра ли? Глупости! — вметна раздразнено Лусана, който стоеше прав, подпрян на високата облегалка на един стол.

— Не съвсем — каза спокойно Джарвис. — Всяка нация с усъвършенствано военно производство има отдел с единствената функция да измисля така наричаните в бранша „приложими игри“. Това са неправдоподобни схеми, които са далеч от вероятността да бъдат осъществени стратегически и тактически проучвания, замислени с цел да се борят с непредвидени събития. След това те се прибират в шкафа в очакване да настъпи малко вероятният ден и ако такъв дойде, тогава се изтупват от праха и се пускат в действие.

— Значи това е мнението ви за „Дива роза“? — попита с язвителен тон Лусана.

— Докато не се запозная с подробностите, да — отвърна Джарвис. — Смея да твърдя, че южноафриканското Министерство на отбраната има планове за евентуални фалшиви бунтовнически нападения над половината държави в света.

— Наистина ли вярвате в това?

— Да — отвърна твърдо Джарвис. — Между нас казано, нашето правителство държи скрити някъде много дълбоко и на много тъмно едни от най-безумните сценарии, съчинявани някога от човека и компютъра. Това са заговори за подкопаване основите на всяка държава на земното кълбо — включително нашите западни приятели, мерки за разполагане на ядрени бомби в гетата в случай на масови размирици от страна на малцинствата, военни планове за отблъскване на нашествия от Мексико до Канада… Нито един от хиляда подобни планове няма да бъде използван, но те съществуват и чакат — просто за всеки случай.

— Вид застраховка — вметна Дагът.

— Да — кимна Джарвис, — застраховка срещу немислимото.

— Искате да кажете — избухна Лусана, — че гледате на операция „Дива роза“ като на кошмара на някой идиот?

— Мисля, че взимате тази работа много навътре, генерале — отвърна Джарвис, без да се засяга от гневния изблик на Лусана. — Трябва да погледнете в лице действителността. А вие, както обичаше да казва дядо ми, „купувате нещо слепешката“.

— Не съм съгласен с вас — упорстваше Лусана.

Джарвис свали бавно очилата си и ги прибра в калъфката им.

— Разбира се, генерале, вие сте свободен да поискате неутрално мнение и от други разузнавателни организации, но мисля, че спокойно мога да кажа, че за „Дива роза“ ще получите същото заключение, където и да я представите.

— Настоявам да потвърдите намерението на Де Ваал да осъществи операцията! — изкрещя Лусана.

Овладявайки нарастващия си гняв, Джарвис стана, закопча сакото си и се обърна към Дагът.