Останалите мъже в заседателната зала на НЮМА за първи път чуваха за папките „Само за бъдещи очи“.
— Предполагам — обади се Пит, — че следващият естествен въпрос е защо, адмирале, ни посвещавате във вашата тайна?
— Настоях за тази среща, за да изясня случая с „Виксън-03“, защото се оказах в положение да се доверя на някого и да поискам товарът от „БС“ в самолета да бъде изваден и унищожен.
— Искате прекалено много — каза Сандекър, докато запалваше нова пура. — Ако Пентагонът надуши нещо за това, всички ние може да бъдем дамгосани като предатели.
— Нежелателна вероятност, която не бива да се пренебрегва — призна Бас. — Единствената ни утеха ще бъде увереността ни, че общественото и моралното мнение е на наша страна.
— Абе аз нещо не мога да се видя като спасител на човечеството — измърмори Джордино.
Стайгър погледна твърдо Бас; може би си представяше как за втори път в порядъка на няколко седмици кариерата му във Военновъздушните сили върви към провал.
— Имам чувството, адмирале, че намерението ви да привлечете съмишленици е продиктувано от безумна логика. Къде например се вмествам аз в изваждането на „Виксън-03“?
Стегнатата усмивка на Бас се отпусна.
— Вярвате или не, полковник, но вие сте ключова фигура в нашия екип. Вашият доклад предупреди Военновъздушните сили за съществуването на самолета. За щастие някой от високите етажи на правителството е сметнал за по-удобно да не се хвърля повече светлина върху въпроса. Вашата работа ще бъде да се погрижите наистина никой от Пентагона да не проявява повече интерес към случая.
По лицето на Пит се изписа израз на разбиране.
— Добре, в такъв случай адмирал Сандекър ще осигури финансовата подкрепа от ресурсите на НЮМА, а Джордино и аз ще извършим действителната спасителна операция. А как смятате да унищожим смъртоносното съдържание на касетите, след като ги извадим?
— Ще хвърлим бойните глави в океана — отвърна без колебание Бас. — След време, когато външната им обвивка корозира, водата ще неутрализира смъртоносното им действие.
Пит се обърна към Сандекър с думите:
— Мога да използвам Джак Фолсъм и екипа му, които работят по изваждането на „Чинаго“. За четирийсет и осем часа ще ги прехвърля в езерото Тейбъл заедно с всичките необходими съоръжения.
Адмирал Сандекър беше човек реалист. Изборът му беше ясен. Познаваше достатъчно добре Бас, за да го зачеркне като паникьор. Погледите на всички се извърнаха към дребния на ръст властен директор на НЮМА. Той изглеждаше потънал в мисли сред синкавия дим, който се виеше към тавана. Най-накрая кимна.
— Добре, господа, на работа!
— Благодаря ти, Джеймс — каза с видимо задоволство Бас. — Напълно разбирам риска, който поемаш само по думите на един грохнал, стар морски вълк.
— Според мен шансовете за успех са доста добри — отвърна Сандекър.
— Хрумна ми нещо — обади се Джордино. — Щом като водата убива това вещество „БС“, защо просто не оставим касетите на дъното на езерото?
Бас поклати глава.
— В никакъв случай. Както вие ги открихте, така може да ги открие и някой друг. Далеч по-безопасно е да ги изхвърлим за вечни времена там, където никое човешко същество няма да има достъп до тях. Мога само да благодаря на Бога, че през всичките тези години касетите са останали недокоснати.
— Което повдига друг въпрос — каза Пит и забеляза как Джордино и Стайгър изведнъж сведоха погледи.
Сандекър изтръска пепелта от пурата си в пепелник от черупка на морски охлюв и попита:
— И какъв е той?
— Според оригиналния план на полета „Виксън-03“ е излетял от базата „Бъкли“ с екипаж от четирима души, нали така, адмирал Бас?
Бас го погледна учуден и отвърна:
— Да, четирима бяха.
— Може би трябваше да кажа за това по-рано — продължи Пит, — но се опасявах да не усложня разисквания до момента въпрос.
— Не си от хората, които увъртат нещата — обади се нетърпеливо Сандекър. — За какво намекваш?
— За петия скелет.
— Петия какво?
— Когато се гмурнах до останките на самолета, видях костите на мъж, вързан за скарата на пода в товарния отсек.
Сандекър погледна към Бас.
— Имаш ли представа за кого става дума?
Бас седеше като цапнат с мокър парцал.