— Трябва да е на някой от наземните механици — смънка той. — Вероятно по някаква причина е останал на борда, когато самолетът е потеглил.
— Нищо подобно — заяви Пит. — По костите му все още има плът. Той не е потънал заедно с членовете на екипажа.
— Казахте, че касетите са все още запечатани — рече замислен Бас.
— Да, сър, не видях никакви следи от бърникане по тях — увери го Пит.
— Боже мой, боже мой! — Бас покри лицето си с ръце. — Значи още някой освен вас знае за съществуването на самолета.
— Не можем да сме сигурни — вметна Стайгър.
Бас откри лицето си и погледна Пит с широко отворени очи.
— Извадете самолета, господин Пит. В името на човечеството, извадете час по-скоро „Виксън-03“ от дъното на езерото.
Пит не можеше да се отърси от чувството за ужас, след като напусна съвещанието и излезе през портала на сградата на НЮМА. Вашингтонската нощ беше наситена с влага и още повече подсили угнетеността му. Той прекоси паркинга и отвори вратата на колата си. Тъкмо понечи да седне зад волана, и видя, че пътническата седалка е заета от дребна фигура.
Лорън беше заспала, свита на кълбо. Под дългото й кожено палто се виждаше зелена рокля и боти. Пит се наведе, отметна настрани кичура коса върху бузата й и леко разтърси рамото й. Клепките й трепнаха и тя отвори очи. Устните й се разтегнаха в лукава усмивка.
— Мммм. Приятно ми е да те посрещна тук.
Той се наведе още малко и я целуна.
— Луда ли си? Жена като теб да стои съвсем самичка на паркинг във Вашингтон! Цяло чудо е, че не са те нападнали и ограбили.
Тя го отблъсна и сбърчи нос.
— Уф, как вониш на цигари!
— Ами така е, като прекарах цели шест часа в компанията на адмирал Сандекър и пурите му. — Той се настани на седалката и запали двигателя. — Как ме откри?
— Не беше толкова сложно. Обадих се на секретарката ти, за да й поискам номера ти в Савана. Тя ми каза, че си се върнал в града и си на заседание.
— Как ти хрумна да „превземеш“ колата ми?
— Не можах да се преборя с огромното си желание да направя нещо глупаво и женско. — Тя провря ръка между бедрата му. — Доволен ли си?
— Не мога да те излъжа — захили се той. — Идваш ми като страхотно облекчение след тежките двайсет и четири часа, които имах.
— Страхотно облекчение? — престорено нацупи устни Лорън. — Ти наистина умееш да ласкаеш жените, няма що!
— Разполагаме с малко време — стана сериозен Пит. — Утре сутринта пак заминавам.
— Почти го предположих и затова планирах приятна изненада.
Тя се сгуши по-близо до него, без да отдръпва ръката си от бедрото му.
— Не мога да повярвам — смънка удивен Пит.
— Фелиша намекна, че действала еротично, но чак толкова, нямах представа.
Пит и Лорън стояха, затънали до глезени в дебелия тъмночервен килим, и оглеждаха смаяни стаята, чиито четири стени и тавана бяха облицовани с огледала. Единствената мебел беше огромно кръгло легло, поставено върху подиум и покрито с червени сатенени чаршафи. Осветлението идваше от четири прожектора в ъглите на тавана, които хвърляха мека синя светлина.
Лорън пристъпи към леглото и погали нежно блестящите възглавници, сякаш те бяха уникални произведения на изкуството. Пит огледа образа й, размножен до безкрайност от огледалата, после застана зад нея и сръчно започна да сваля дрехите й.
— Не мърдай — рече той, — искам очите ми да поглъщат хилядите голи Лоръни.
Лицето й пламна, погледът й се закова в безбройните нейни отражения в огледалата.
— Господи! — прошепна тя. — Имам чувството, че се намирам сред тълпа. — После се напрегна и измърмори нещо, когато Пит се наведе и стрелна език в пъпа й.
Приглушеният звън на телефона изтръгна Фредерик Дагът от дълбок сън. До него Фелиша изстена тихо, обърна се на другата страна и продължи да спи. Той затърси пипнешком ръчния си часовник върху нощното шкафче и фокусира погледа си върху светещия циферблат. Стрелките показваха четири часа. Той вдигна слушалката.
— Дагът на телефона.
— Сам Джексън. Направих снимките.
— Имаше ли проблеми?
— Беше фасулска работа. Вие се оказахте прав. Не се наложи да ползвам инфрачервена светлина. Те бяха оставили осветлението включено. Високоскоростният филм запечата всички подробности, които поискахте да имате. Двамата направиха истинско представление. Жалко, че не го заснехме на видеолента.