— Това е всичко, „написано“ от нея.
— Колко са на брой? — попита Дагът.
— На около трийсет лицето се вижда съвсем ясно.
— Жалко, че не са цветни.
— Следващия път окачете и друго осветление до тия сини лампи — каза Джексън. — Синята светлина може и да действа възбуждащо, но не става за ярки цветни снимки.
Дагът внимателно изучаваше черно-белите снимки. После ги огледа още веднъж и още веднъж. Накрая отдели десет и ги сложи в куфарчето си. Останалите подаде на Джексън.
— Сложете ги в плик заедно с негативите.
— И тях ли ще вземете?
— Смятам, че ще е най-добре сам да отговарям за тях. Не сте ли съгласен?
По всичко личеше, че Джексън не е съгласен. Той погледна Дагът с тревожен поглед.
— Хей, човече, фотографите нямат навика да дават и негативите си. Не възнамерявате да ги възпроизвеждате за продажба, нали? Нямам нищо против частната порнографска работа за добър купувач, но не се каня да се прехранвам с подобно нещо. Не искам неприятности с ченгетата.
Дагът пристъпи до Джексън и доближи на сантиметри лице до неговото.
— Аз не съм „Хей, човече“! — рече той с леден глас. — Аз съм член на Конгреса на Съединените щати Фредерик Дагът. Ясно ли ти е, братле?
За миг Джексън го изгледа кръвнишки. После бавно сведе поглед и го заби в петната от химикали върху покрития с линолеум под. Дагът държеше всички карти, подкрепени с конгресната си власт. Фотографът нямаше друг избор, освен да се примири.
— Както кажете — рече той.
Дагът кимна, а след това, сякаш напълно забравил за възраженията на Джексън, се усмихна непринудено.
— Ще ти бъда благодарен, ако побързаш. Долу в колата ме чака нетърпелива дама, много нетърпелива, ако разбираш какво имам предвид.
Джексън пъхна негативите и останалите лъскави снимки в голям кафяв плик и го подаде на Дагът.
— А възнаграждението ми?
Дагът му подхвърли стодоларова банкнота.
— Но ние се разбрахме за петстотин — възрази Джексън.
— Погледни на работата си като на самопожертвователен акт в името на твоята страна — каза Дагът на път за вратата, после се спря и се обърна. — А, и още нещо: само за да си спестиш неудобствата от някои непредвидени проблеми за в бъдеще, постарай се да забравиш за този епизод. Той никога не се е случвал.
Джексън изрече единствения възможен отговор:
— Разбира се, господин конгресмен.
Дагът кимна и излезе от стаята, затваряйки тихо вратата след себе си.
— Мръсен кучи син! — процеди през зъби Джексън, докато изваждаше друг комплект от същите снимки от чекмеджето на шкафа. — Ще си получиш заслуженото!
Съпругата на Дейл Джарвис беше свикнала с навика му да чете в леглото. Тя го целуна за лека нощ, обърна се на другата страна, за да не й пречи светлината на лампата върху нощното шкафче, и зае обичайната си поза на ембрион. Не след дълго потъна в сън.
Джарвис се настани удобно, като сложи две възглавници зад гърба си, наклони абажура на лампата до удобен ъгъл и нагласи очилата ниско на носа си. Облегна папката, която му бе оставил Джон Госард, на подвитите си колене и започна да чете. Докато поглъщаше текста, си записваше бележки в малко тефтерче. В два часа сутринта обърна и последната страница на операция „Дива роза“.
Излегна се в леглото и се загледа в тавана, размишлявайки дали да хвърли папката обратно в скута на Госард и да забрави за нея, или да нареди за разследване на чуждестранния план. Реши да направи компромис.
Стана бавно от леглото, за да не събуди жена си, и без да нахлузва чехли, отиде в кабинета си. Вдигна слушалката на телефона и сръчно набра номер в тъмното. Обадиха му се още след първото позвъняване.
— Тук е Джарвис. Искам сведение за настоящото положение на всички чуждестранни и американски линейни кораби. Да, точно така — линейни кораби. Да бъде на бюрото ми още утре. Благодаря. Лека нощ!
Когато се върна в леглото си, целуна леко жена си по бузата и загаси лампата.
40.
Подкомисията по външните работи по изслушването на предложението за икономическа помощ за африканските нации, с председател Фредерик Дагът, започна заседанието си в полупразната заседателна зала и пред цяла армия отегчени репортери. От двете страни на Дагът седяха конгресмените демократът Ърл Хънт от Айова и републиканецът Роско Майър от Орегон. Лорън Смит седеше сама в другия край на масата.