Изслушването продължи до късно следобед, тъй като представители на няколко държави в Африка трябваше да изложат мотивите си за получаване на финансова помощ. Редът на Хирам Лусана дойде към четири часа и той седна пред комисията. Заседателната зала беше вече препълнена, фотографи щракаха с камерите си, репортери пишеха трескаво в бележниците си или говореха тихичко в микрофоните на касетофоните си. Лусана не обръщаше внимание на вълнението в залата. Седеше зад масата като крупие, което знае, че шансовете са в негова полза.
— Генерал Лусана — започна Дагът, — добре дошли на нашето изслушване! Предполагам, знаете каква е процедурата. Тази сесия е само за събиране на предварителни факти. Разполагате с двайсет минути, в които да изложите становището си, а след това подкомисията ще ви задава въпроси. По-късно нашите мнения и представените факти ще бъдат докладвани пред комисията по външните работи.
— Разбирам — рече Лусана.
— Господин председател?
Дагът се обърна към Лорън.
— Да, госпожице Смит?
— Възразявам срещу появата на генерал Лусана на това изслушване въз основа на това, че той не представлява установено африканско правителство.
В залата се разнесе шепот.
— Вярно е — потвърди Лусана, поглеждайки към Лорън. — Аз не представлявам установено правителство. Представлявам обаче свободния дух на всеки чернокож на Африканския континент.
— Сладкодумно казано — рече Лорън, — но правилата са си правила.
— Не можете да си правите оглушки към молбите на милиони хора от моя народ заради технически подробности. — Лусана седеше неподвижен и говореше с тих глас, който едва достигаше до задните редове на залата. — Най-ценното притежание на човека е неговата националност, без нея той е нищо. Ние в Африка се борим да имаме националност, която ни принадлежи по право. Тук съм, за да моля за достойнство на чернокожите. Не искам пари за оръжия, не искам да пратите ваши войници да се сражават на наша страна. Моля единствено за финансови средства, необходими за закупуването на храна и лекарства за хилядите хора, пострадали във войната си срещу безчовечността.
Това беше добре изиграно представление, но Лорън не се трогна.
— Вие сте умен човек, генерале, и разбирате за какво говоря. Моето възражение остава.
Дагът кимна почти незабележимо на един от помощниците си в дъното на залата и се обърна към Ърл Хънт.
— Възражението на госпожица Смит, член на Конгреса, се взима под внимание. Какво ще кажете вие, господин Хънт?
Докато Дагът изслушваше мненията на Хънт и Роско Майър, помощникът му се приближи зад Лорън и й подаде голям бял плик.
— Какво е това?
— Казаха ми да ви предам, че е много спешно и трябва да отворите плика още сега, мадам. — Мъжът побърза да се отдалечи и излезе от залата през една странична врата.
Лорън отвори незапечатания плик и извади една от няколкото снимки вътре. На нея бе изобразено голото й тяло, преплетено с това на Пит, в една от най-оргийните пози. Тя бързо набута снимката обратно в плика. Лицето й пребледня и по него се изписа израз на страх и отвращение.
Дагът отново се обърна към нея.
— Госпожице Смит, както изглежда, имаме разногласия в подкомисията. Господин Хънт и аз сме съгласни генерал Лусана да бъде изслушан, а господин Майър е на ваша страна. Като председател на това заседание моят глас се счита за двоен, така че нашите гласове надделяват в интерес на честната игра да разрешим на генерала да се изкаже.
Лорън почувства, че косъмчетата на врата й настръхват. Дагът й се хилеше злобно. Не беше трудно да се отгатне по изражението му, че той знае какво съдържа плика. Тя с мъка потисна гаденето, което се надигна в гърлото й, когато в същия миг проумя, че Фелиша я бе предала в името на каузата на Лусана. Мислено се наруга за глупостта си, че се бе оставила да бъде подведена като наивна хлапачка.
— Госпожице Смит?
Нямаше накъде да мърда — беше в ръцете на Дагът. Тя сведе поглед и се разтрепери.
— Господин председател — гласът й издаваше пълното й поражение, — оттеглям възражението си.
Барбара Гор, четирийсет и три годишна, все още имаше фигурата на фотомодел от „Вог“. Беше стройна, с изваяни крака и лице с изпъкнали скули, което тепърва с възрастта й щеше да натрупва плът. Навремето беше имала любовна връзка с Дейл Джарвис, но след като сексуалната тръпка отшумя, сега тя беше просто добра приятелка и негова лична секретарка.