Барбара седеше срещу бюрото му, кръстосала красивите си крака под ъгъл, удобен единствено на жените и привлекателен за мъжките очи. Джарвис обаче не им обръщаше внимание. Беше дълбоко съсредоточен в това, което й диктуваше. След малко изведнъж млъкна и започна да рови в огромния куп строго поверителни доклади.
— Ако ми кажеш какво търсиш, може би ще мога да ти помогна — предложи кротко Барбара.
— Сведенията за състоянието на наличните бойни кораби. Обещаха да ми ги доставят днес.
Тя въздъхна, пресегна се към купчината и извади снопче сини листи, закачени с телбод.
— От осем сутринта са на бюрото ти. — Навремето Барбара много се дразнеше, когато Джарвис проявяваше немарливост в работата си, но бързо се научи да приема индивидуалните му особености.
— Какво пише в тях?
— Какво точно те интересува? Ти дори не си направи труда да ми кажеш за какво става дума.
— Искам да купя боен кораб, това е. Кой продава такъв?
Барбара му хвърли намусен поглед и започна да преглежда сините листове.
— Съжалявам, но нямаш късмет. Съветският съюз има един, който го ползва за обучение на военноморски курсанти. Франция отдавна е превърнала своите в скрап. Великобритания също, като е запазила един заради традицията.
— А Съединените щати?
— Пет от техните също са запазени като паметници на морското дело.
— Къде се намират?
— В съответните щати, чиито имена носят: „Северна Каролина“, „Тексас“, „Алабама“ и „Масачузетс“.
— Нали каза, че са пет.
— „Мисури“ се поддържа от Военноморските сили в Бремъртън, щата Вашингтон. О, щях да пропусна, „Аризона“ все още се използва от сантиментални чувства от военноморския флот.
Джарвис кръстоса ръце зад тила си и се загледа в тавана.
— Май си спомням, че преди няколко години „Уисконсин“ и „Айова“ бяха вързани за дока на военноморската корабостроителница във Филаделфия.
— Добра памет имаш — отбеляза Барбара. — Защото според доклада през 1984 година „Уисконсин“ е бил изпратен в склад за скрап.
— А „Айова“?
— Също продаден за скрап.
Джарвис стана и отиде до прозореца. Постоя известно време загледан навън с ръце в джобовете, после каза:
— Папката с „Дива роза“.
Сякаш прочела мислите му, Барбара я посочи.
— Ето я.
— Предай я на Джон Госард от африканската секция и му кажи, че операцията наистина минава за страшно забавно четиво.
— Това ли е всичко?
Джарвис се обърна с лице към нея и отвърна замислен:
— Да. Взех предвид каквото трябваше, друго няма.
В същото време една малка китоловна лодка пусна котва на стотина метра от нос Уолнът, Вирджиния, и бавно се извъртя, докато носът й се вряза в настъпващия прилив. Патрик Фокс разгъна стар протрит палубен шезлонг и го постави върху издигнатата кърмова палуба, която беше толкова тясна, че той едва го вмести между фалшбордите. След това закрепи въдица за щурвала и метна кордата без кукичка зад борда.
Отвори кошницата за пикник и тъкмо извади от нея дебел сандвич с чеширско сирене и бутилка „Къти Сарк“, чу сигнал за поздрав от свирката на влекач, взел на буксир три тежко натоварени с боклук шлепа. Фокс помаха в отговор и стегна крака, за да запази равновесие от силното клатене на малката му лодка, предизвикано от килватера на плавателните съдове. Той си записа в бележник часа, в който мина покрай него влекачът.
Разнебитеният шезлонг изскърца възмутително, когато Фокс настани огромното си тяло върху покритите с възглавница дървени летви. После отхапа залък от сандвича и го прокара с глътка направо от бутилката.
Всеки търговски кораб или увеселително корабче, които минаваха покрай дремещия рибар, бяха записвани в бележника му с всички подробности: часа, посоката, скоростта. Една гледка заинтригува Фокс повече от всичко. Той задържа бинокъла си насочен към военния ескадрен миноносец, докато не го изгуби от поглед отвъд вдадената в морето суша. Обърна внимание на празните ракетни установки и спокойното поведение на палубния екипаж.
Късно вечерта започна да вали и капките се плискаха в изподрасканата и олющена от боята палуба. Фокс обичаше дъжда. Навремето, по време на буря в открито море, той често излизаше на крилото на командния мостик и заставаше с лице към фурията, а после упрекваше по-младите офицери, че предпочитат горещия чай и уюта на командния пункт. Дори сега Фокс не се възползва от убежището на малката кабина — облече си мушамата и предпочете да остане на палубата.