— Не виждам да е подсигурен импровизиран шлеп. Как смятате да пренесете тялото на самолета до брега?
Пит се усмихна.
— Това е моментът да свалим кука от небето, адмирале. — Той направи знак на Джордино. — Готово! Дай сигнал на „Дъмбо“.
След две минути, като някакъв птеродактил, излетял от мезозойското си гнездо, над върхарите се зададе хеликоптер с тромава конструкция, чийто характерен тупкащ шум от големите му две витла огласи планинския въздух.
Пилотът разположи огромния летателен апарат точно над закотвените дерик-кранове. През отвора в долната му част започнаха да се развиват надолу две въжета с куки в краищата им. Мъжете, обслужващи крановете, ги поеха и бързо ги закачиха за товароподемните примки. След като пилотът издигна малко хеликоптера, поемайки цялата тежест, съединителите от крановите въжета бяха разхлабени и освободени. Много внимателно, сякаш пренасяше товар от изящен кристал, пилотът насочи „Дъмбо“ с висящия под него „Виксън-03“ към брега.
Пит и другите се обърнаха с гръб, за да се предпазят от вихъра от пръски, които надигнаха витлата на хеликоптера. Без да обръща внимание на водните пръски, Джордино се премести на място, където пилотът можеше да го вижда добре, и започна да го упътва с ръце, като същевременно ръководеше спускането му по предавателя на микротелефонната си гарнитура.
Пет минути бяха нужни на „Дъмбо“ да се освободи от товара си и да се загуби от поглед над дърветата. Всички загледаха самолетните останки, без да се приближават. Накрая Стайгър измърмори някаква команда към екипа от ВВС и мъжете тръгнаха почти в строй към товарния автомобил, разтовариха ковчезите на земята и ги наредиха един до друг в права редица. Един от хората на Пит донесе стълба и я подпря на ръба на изрязания отзад отвор към горната товарна палуба. После Пит безмълвно покани с ръка адмирал Бас да влезе пръв в останките от самолета.
След като се озова в товарния отсек, Бас продължи покрай касетите към пилотската кабина. Спря се на вратата и за няколко секунди остана неподвижен; лицето му пребледня и доби болнав вид.
— Добре ли сте, сър? — попита качилият се след него Пит.
Гласът, който му отговори, като че ли долиташе отнякъде много далече.
— Струва ми се, че няма да мога да ги погледна…
— Но се налага — каза тихо Пит.
Бас се облегна на напречната преграда, болките в гърдите му станаха мъчителни.
— Един момент, да се съвзема малко, после ще ида да прегледам бойните глави.
Стайгър се приближи до Пит, стъпвайки внимателно между касетите, сякаш се боеше да не се допре до тях.
— Когато кажеш, ще наредя на моите момчета да се качат на борда, за да свалят тленните останки на екипажа.
— Мисля да започнем с нашия неканен гост. — Пит посочи с глава към товарния отсек. — Ще го видиш вързан за скарата на пода, на около три метра вдясно от теб.
Стайгър обходи с поглед посоченото от Пит място, сви рамене и поклати глава.
— Не го виждам.
— Ти почти си стъпил върху него — рече Пит.
— За бога, казвам ти, че тук няма такова нещо — настоя Стайгър. — Ти какво, ослепя ли?
Пит го избута настрани и погледна надолу. Ремъците бяха вързани за халките на скарата, но тялото, облечено със старата светлокафеникава униформа, го нямаше. Пит гледаше безмълвно празното място на пода, а умът му се мъчеше да приеме, че тленните останки наистина са изчезнали. Той приклекна и огледа отблизо ремъците. Бяха срязани.
В погледа на Стайгър се появи съмнение.
— В деня, когато се гмурна дотук, водата беше леденостудена. Може би така ти се е сторило…
Пит се изправи.
— Той беше точно тук — отсече Пит с тон, който не търпеше възражение.
— Възможно ли е да е изпаднал по време на издигането на корпуса от дъното? — попита плахо Стайгър.
— Не, не е възможно. Водолазите, които придружаваха останките до повърхността, щяха да съобщят, ако са видели да пада каквото и да е.
Стайгър понечи да каже нещо, но изведнъж се обърна към странния приглушен звук, който долетя от другия край на отсека.
— Какво става, по дяволите?
Пит веднага му отговори. Беше разбрал. За миг се озова до просналия се на пода адмирал Бас, който се мъчеше да си поеме въздух; кожата му бе плувнала в студена пот. Непоносимата болка бе изкривила лицето му.