Изражението на Пит му даде отговора, преди да го чуе.
— За жалост не, адмирале. Претърсихме основно дъното на езерото, но не открихме и следа от тях.
Сандекър забеляза тревогата по лицето на Пит.
— Опасявам се, че дойде време да уведомим Пентагона.
— Наистина ли смятате, че това ще е разумен ход?
— Какъв друг избор имаме? Ние не разполагаме с необходимите средства за такова мащабно разследване.
— На нас ни трябва само малка следа — настоя на своето Пит. — Има вероятност бойните глави да са складирани и да събират прах някъде. Възможно е дори крадците да не знаят какво всъщност имат в ръцете си.
— Ще приема доводите ти — рече Сандекър, — но преди всичко кой би ги искал? Господи, та те тежат близо тон всяка, а освен това са лесно разпознаваеми на външен вид като излезли от употреба снаряди за морската артилерия.
— Отговорът ще ни даде също и някакво обяснение за убийството на бащата на Лорън Смит.
— Без да има труп, няма престъпление — отбеляза Сандекър.
— Вярвам на очите си — не се предаваше Пит.
— Не мога да променя настоящите обстоятелства. Всички сме изправени пред въпроса как да открием изчезналите бойни глави, което трябва да стане час по-скоро, преди на някой да му е щукнало да се прави на специалист по взривове.
Изведнъж цялата умора по лицето на Пит като че ли се изпари.
— Вие току-що казахте нещо, което ме наведе на една мисъл. Дайте ми пет дни да открия бойните глави. Ако се върна без тях, на ход ще сте вие.
Сандекър се усмихна леко на внезапната възбуда на Пит.
— Аз съм си на ход, както и да погледнеш нещата — отвърна с рязък тон Сандекър. — Волю-неволю поех отговорността от деня, в който ти отвлече летателен апарат и подводна камера на НЮМА.
Пит го гледаше и деликатно си мълчеше. Сандекър го остави за известно време да се поизпоти, разтривайки очите си в това време. После каза:
— Добре, макар и против убежденията си, ще поема този риск.
— Значи сте съгласен?
Сандекър беше отстъпил.
— Имаш пет дни, Пит. Но бог да ти е на помощ, ако се върнеш с празни ръце! — Той натисна бутона за изключване на холографа и изображението на Пит избледня и изчезна.
43.
Беше малко преди залез-слънце, когато Максин Рафърти извърна глава от въжето за простиране и видя Пит да се задава по пътя. Тя продължи работата си и едва когато сложи щипките на последната риза на съпруга си, му помаха за поздрав.
— Господин Пит, колко се радвам да ви видя!
— Здравейте, госпожо Рафърти!
— Лорън в хижата ли е?
— Не, наложи й се да остане във Вашингтон — Пит огледа двора. — А Лий вкъщи ли е?
— Вътре е, оправя мивката в кухнята.
Остър вятър духаше от западната част на планините и на Максин й се стори странно, че Пит беше метнал анорака върху едната си ръка.
— Влизайте направо.
Лий Рафърти седеше край кухненската маса и пилеше част от водопроводна тръба. При влизането на Пит, той вдигна глава.
— Ей, господин Пит? Заповядайте, седнете. Идвате съвсем навреме, тъкмо се канех да отворя бутилка вино от личния си запас.
Пит издърпа един стол.
— И вино ли си произвеждате, освен бира?
— Човек трябва сам да се справя тук, в тази планинска местност — отвърна засмян Лий и посочи късо парче тръба. — Ето това например. Цяло състояние щеше да ми струва, ако бях извикал водопроводчик от Ледвил. Къде-къде е по-евтино сам да си го поправя. Тече от уплътнителния пръстен. И дете може да свърши тази работа.
Рафърти остави ръждясалата тръба върху стар вестник, стана от масата и взе две стъклени чаши и керамична кана от шкафа.
— Исках да поговоря с вас — каза Пит.
— Дадено. — Лий напълни чашите догоре. — Какво ще кажете за онази навалица край езерото? Чух, че били намерили стар самолет. Да не би да е същият, за който се интересувахте?
— Да — отвърна Пит, отпивайки от чашата си, която държеше в лявата ръка, изненадан от приятния вкус на виното. — Именно по тази причина съм тук. Надявам се да ми кажете защо убихте Чарли Смит.