Единствената реакция на Лий беше леко помръдване на едната му посивяла вежда.
— Аз… да съм убил стария Чарли? Какви ги приказвате, по дяволите?
— Спречкване между партньори, решили, че са открили гърне със злато в дълбините на планинско езеро.
Лий изгледа Пит и леко наклони глава.
— Говорите като побъркан човек.
— Последното нещо, което сте очаквали, е някакъв непознат да се появи на прага ви и да започне да разпитва за изчезнал самолет. Вече бяхте направили грешка, че не сте се отървали от бутилката за кислород и носовия колесник. Моите поздравления за артистичните таланти на вас и съпругата ви! Повярвах на театъра ви като лековерен турист. След като си тръгнах оттук, вие сте ме проследили и когато сте ме видели да се гмуркам в езерото, сте бил сигурен, че съм открил самолета и костите на Чарли Смит. Тогава ви е обхванала невъобразима паника и сте извадили Чарли, чиито тленни останки по всяка вероятност сте заровили някъде вдън планината. Защото сте решили, че ако го оставите завързан за ремъците на пода на товарната кабина, шерифът положително е щял да ви свърже с убийството преди три години.
— Без да има труп, нищо не можете да докажете — вметна Лий, запалвайки бавно остатъка от цигарата си.
— В съда това няма да мине — подхвърли нехайно Пит. — Невинен до доказване на противното, да, но случаят е изтъркана класика. Убийство на съсед за собствена облага — това е вашият случай. Да предположим, че започнем от глава първа, в която става дума за един ексцентричен изобретател на име Чарли Смит, който решава да изпробва последното творение на мисълта си — една автоматизирана въдица. При едно от замятанията си тежестите спуснали куката надълбоко и тя се закачила за някакъв предмет. Той започнал да навива кордата и на повърхността се подало нещо. И тогава видял, че това е бутилка за кислород от самолет. Той я вързал и я завлачил с лодката си към брега. Разбира се, най-правилното би било да съобщи на шерифа, но за нещастие Чарли бил любопитен човек и решил първо сам да се увери дали на дъното има самолет. Изнамерил здраво въже и метална рамка и започнал да драгира дъното. Така се натъкнал на счупения носов колесник. Със затвърдени вече подозрения, Чарли надушил сладката миризма на съкровищата и у него се надигнала алчност. Но вместо да постъпи като честен гражданин и да съобщи за откритието си, той се отправил право към Лий Рафърти.
— Защо пък точно при мен?
— Ами като пенсионер от военноморските сили и дълбоководен водолаз вие сте бил на първо място. Осмелявам се да предположа, че водолазните екипировки, които сте използвали, все още се намират в гаража ви. Четирийсет и два метра дълбочина трябва да е било фасулска работа за човек с вашия опит. Странният товар в самолета развихря въображението ви. Какво сте очаквали да има в касетите? Стари атомни бомби може би? Мога да си представя какъв тежък труд е било за вас двамата, мъже по на седемдесет години, да се гмуркате в ледени води и да извадите от дъното на езерото близо хилядакилограмови тежести. Свалям шапка за издръжливостта ви. Надявам се да имам поне половината от физическите ви сили, когато достигна вашата възраст.
— Не беше толкова до издръжливост — усмихна се Лий; той не показваше никакви признаци на страх от Пит. — След като Чарли направи малък взривен заряд, за да разшири дупката на пробития вече фюзелаж, за мен не представляваше никаква трудност да закача въже за касетата, която той после изтегли на брега с автомобила.
— Е, да, с желание всичко се постига — отбеляза Пит и се обърна свойски към възрастния човек: — А после какво, Лий? След като касетата е вече извадена, на теб, бившия военноморски служещ, и на него, бившия специалист по взривяванията, става ясно, че сте се сдобили с плячка, която може да сгрее сърцето на някой адмирал на стар боен кораб. Но каква ли ще е стойността й при днешните цени? Има ли търсене на излязъл от употреба снаряд за морската артилерия за друго, освен за скрап?
Лий Рафърти продължаваше да пили грапавите ръбове на тръбата.
— Доста точно предположение, господин Пит. Не мога да не го призная. Е, не е стопроцентово, но почти толкова. Само че подценихте двама хитри ветерани. Още щом видяхме касетите, разбрахме, че онова, което съдържат, не са бронебойни снаряди. На Чарли му трябваха десет минути, за да разбере, че това са контейнери с отровен газ.
Пит онемя от изненада — двама възрастни мъже се оказаха по-умни от всички тях.