— Как? — попита той кратко.
— На външен вид те приличаха на стандартни боеприпаси за корабна артилерия, но после видяхме, че са направени на принципа на осветителните снаряди. Нали ги знаете — след като достигне предварително зададена височина, парашутът се отваря и тогава малък взривен заряд разцепва главата, възпламенявайки парче фосфор. Само дето дяволската касета е била приспособена да освободи куп малки бомбички, пълни със смъртоносен газ.
— Значи Чарли е решил, че те съдържат газ само като ги е погледнал?
— Той откри и капак на люк за пускане на парашут и така се натъкна на първата следа. После демонтира главата, откачи заряда и надникна вътре.
— Мили боже! — измърмори почти отчаян Пит. — Чарли е отворил бойната глава?!
— Какво толкова? Чарли беше специалист по подривните заряди.
Пит си пое дълбоко въздух и зададе очевидния въпрос.
— Какво направихте с бойните глави?
— Още като ги видях, си рекох: който ги е намерил, негови са.
— Къде са те сега? — попита Пит.
— Продадохме ги.
— Какво? Продали сте ги? На кого?
— На оръжейната корпорация „Фаланкс“ в Нюарк, Ню Джърси. Те купуват и продават оръжие. Свързах се с вицепрезидента — странен тип, който ми приличаше повече на амбулантен търговец на железария, отколкото на търговец на смърт. Казва се Орвил Мейпс. Но както и да е. Той пристигна в Колорадо, огледа снаряда и ни предложи пет хилядарки за всеки един снаряд, който можем да изпратим в склада му. Никакви въпроси не зададе.
— Мога да се досетя какво е последвало — отбеляза Пит. — На Чарли му е станало ясно, че ако тези снаряди бъдат детонирани, той ще бъде отговорен за смъртта на хиляди, а може би и за стотици хиляди души. Докато ти, Лий, си бил по-коравосърдечен. За теб парите са значели повече от съвестта ти. Двамата сте се скарали, после сте се сбили и Чарли е загубил. Ти си скрил трупа му в потъналия самолет. После си заредил няколко пръчки динамит, подхвърлил си единия му ботуш и палеца му в останките и си ридал през целия път до гробищата и на погребението му.
Рафърти изобщо не реагира на обвинението на Пит. Кротките му очи не се отделяха от парчето водопроводна тръба, ръцете му бавно и спокойно изпиляваха срязаните й краища. Какво равнодушие от негова страна, помисли си Пит. Рафърти съвсем не се държеше като човек, комуто предстои да бъде предаден на полицията. По нищо не личеше да се чувства притиснат в ъгъла.
— Жалко, че Чарли не погледна на нещата като мен — каза той след малко с тъжен глас. — Противно на това, което може би си мислите, господин Пит, аз не съм алчен човек. Не се опитах да продам снарядите наведнъж. Просто гледах на тях като на вид спестявания. Имах предвид, че когато на двамата с Макс ни потрябват малко долари, ще се гмурна да извадя една касета и ще се обадя на Мейпс. Той ще изпрати товарна кола, ще вземе стоката и ще ми плати в брой. Чиста сделка, неподлежаща на данъчно облагане.
— Искам да знам как точно уби Чарли Смит.
— Съжалявам, че ще ви разочаровам, господин Пит, но аз нямам склонност да отнемам човешки живот. — Рафърти се наведе напред и по набръчканото му лице се изписа злобен израз. — Макс е по тази част, тя е способна да убива. Застреля горкия Чарли право в сърцето с възможно най-точния изстрел.
— Максин? — Шокът, който разтърси Пит, не дойде толкова от неочакваното разкритие, колкото от проумяването, че е допуснал ужасна грешка.
— Подхвърлете една монета във въздуха на двайсет крачки от Макс и тя ще ви върне рестото. — Рафърти вдигна поглед над рамото на Пит и продължи, кимайки: — Дай знак на господин Пит, че си тук, мила.
Две прещраквания на метал, последвани от тъп звук, отговориха на Рафърти.
— Забитият в пода куршум би трябвало да ви увери, че старата „Уинчестър“ на Макс е заредена и запъната — отбеляза Рафърти. — Някакви съмнения?
Пит стъпи здраво на пода и сви ръка под анорака си.
— Изпробваш ме, така ли, Лий?
— Ами вижте сам. Но ви предупреждавам — никакви резки движения.
Пит бавно обърна лице към Максин Рафърти, чиито добродушни сини очи надничаха над мерника на оръжието й. Цевта беше насочена право в главата на Пит.
— Съжалявам, господин Пит — заговори тя, — но Лий и аз нямаме намерение да прекараме остатъка от годините си в затвора.
— Още едно убийство няма да ви спаси — каза Пит и стегна мускулите на краката си, докато преценяваше мислено разстоянието между себе си и Максин; то беше метър и половина. — Доведох със себе си свидетели.