— Видя ли някой да идва с него, мила? — попита я Лий.
Максин поклати глава.
— Не, вървеше сам по пътя. Наблюдавах го, докато влезе в къщата. Никой не го последва.
— Така си и мислех — въздъхна Лий Рафърти. — Блъфирате, господин Пит. Ако имахте солидно доказателство срещу Максин и мен, щяхте да доведете шерифа.
— Точно това направих — усмихна се Пит и като че ли се отпусна. — Той седи в колата на половин километър оттук заедно с двама негови заместници, които записват всяка наша дума.
Рафърти се напрегна.
— Лъжете, да ви вземат дяволите!
— Той залепи предавател за гърдите ми — продължи Пит, докато разкопчаваше с лявата ръка горното копче на ризата си. — Ето тук, под…
Максин беше наклонила уинчестъра с милиметри, когато Пит отскочи настрани и натисна спусъка на автоматичния колт, който държеше под гънките на анорака си.
Двете оръжия като че ли гръмнаха едновременно.
Ал Джордино и Ейб Стайгър бяха пристигнали минути преди Пит и лежаха проснати по очи под група смърчове. Стайгър наблюдаваше през военен бинокъл Максин, докато тя простираше прането.
— Виждаш ли мъжа й някъде наоколо? — попита Джордино.
— Не, вероятно е в къщата. — Стайгър помръдна леко настрани бинокъла. — Ето, Пит вече се приближава до нея.
— Колтът му, четирийсет и пети, сигурно стърчи от него като трета ръка.
— Метнал е анорака си върху него. — Стайгър наведе един клон, за да вижда по-добре. — Сега Пит влиза вътре.
— Време е да се приближим — каза Джордино и тъкмо се надигна на колене, набитата ръка на Стайгър го натисна обратно надолу.
— Почакай! Бабичката се озърта да види дали някой не го следва.
Двамата останаха неподвижни и смълчани за момент, докато Максин обиколи двора, вглеждайки се между дърветата около него. След като хвърли последен поглед към пътя, тя зави зад къщата и се изгуби от погледа на Стайгър.
— Изчакай, докато заобиколя къщата отзад, и тогава тръгни към предната врата — каза Стайгър.
Джордино кимна.
— А ти се пази от мечки.
Стайгър му хвърли лека усмивка и се спусна по склона на малкото дере. Намираше се все още на петдесетина метра от целта си, когато чу изстрелите.
Джордино се готвеше вече да тръгва, когато гърмежите отекнаха през прозорците на къщата. Той скочи на крака, втурна се надолу по малкото възвишение и се прехвърли през оградата в двора. В този момент Максин изхвърча заднешком през предната врата като останал без управление танк, препъна се на стълбите за верандата и падна на земята. Джордино се закова на място при вида на окървавената й дреха. Възрастната жена обаче пъргаво стана на крака, също като гимнастичка. Твърде късно Джордино забеляза старото оръжие, което тя стискаше в ръка.
Максин се обърна да влезе обратно в къщата и в този момент видя Джордино да стои неподвижен в двора. Тя вдигна уинчестъра — едната ръка под магазина, а другата върху цевта — и натисна спусъка.
Силата на куршума завъртя Джордино настрани и го просна на земята; от лявото му бедро изригнаха червени пръски през плата на панталона му.
За Пит всичко ставаше като в забавен кадър. Цевта на уинчестъра светна в лицето му. Отначало той помисли, че е прострелян, но когато се сблъска с пода, установи, че е в състояние да движи крайниците и тялото си. Куршумът на Максин бе одраскал ухото му, а неговият бе улучил приклада на уинчестъра и рикоширайки в старинна керосинова лампа, пръсна стъклото й на парченца.
Лий Рафърти изръмжа като див звяр, замахна с тръбата и я стовари върху рамото на Пит, засягайки и черепа му. Пит изстена от болка, завъртя се и преборвайки се със замъгленото си от удара зрение, насочи колта към размазаната фигура, за която знаеше, че е на Лий.
Максин се прицели в колта; изстреляният куршум го изби от пръстите на Пит и го запрати в камината.
Докато Максин бързо запъваше отново осакатената пушка, Лий продължаваше да настъпва към него, размахвайки водопроводната тръба. Пит вдигна лявата си ръка, за да отблъсне удара и се изненада, че не чу звук от строшена кост. Тогава изпъна крак, срита Лий в коленете и го събори върху себе си.
— Стреляй, да те вземат дяволите! — изкрещя Лий на жена си. — Стреляй!
Лий пусна тръбата и яростно се опита да се отскубне от Пит, но Пит бе обвил плътно здравата си дясна ръка около врата му. Максин възбудено обикаляше около тях с насочена пушка, опитвайки се да хване Пит на прицел, без да засегне съпруга си. Пит обаче продължаваше да държи Лий пред себе си като щит. Изведнъж Лий се изви, заби коляно в слабините на Пит и се освободи от хватката му.