— Говорите като изменник.
— Ще ви кажа още нещо. Вие сте роден в Либерия, преди родителите ви да емигрират в Съединените щати. Кожата ви е черна като моята. Кръвта ви не е замърсена от сексуални сношения с белите като на повечето американски чернокожи. Не е лошо, Мачита, да помислите да насочите предаността си към някого другиго.
Мачита отговори студено:
— И вие, и аз положихме една и съща клетва, когато постъпвахме в АРА — да спазваме принципите, установени от Хирам Лусана. Това, което ми предлагате сега, ме отвращава и аз отказвам да го приема. Бъдете сигурен, полковник, че до един час генерал Лусана ще бъде уведомен за вашата измяна.
Без да каже дума повече, Мачита се обърна и излезе като хала от кабинета на полковника, затръшвайки шумно вратата след себе си.
Секунди по-късно помощникът на Джумана почука на вратата и влезе.
— Майорът ми се стори доста разстроен.
— Имахме дребни разногласия — отвърна Джумана равнодушно. — Жалко, че действа в погрешна посока. Бързо вземи двама от телохранителите ми и иди в свързочния център. Ще завариш там майор Мачита, който се готви да изпрати съобщение до генерала във Вашингтон. Арестувай го.
— Да арестувам майора?! — удиви се помощникът му. — Под какво обвинение?
Джумана се замисли за миг.
— Че предава поверителни сведения на врага. Това ще е достатъчно да бъде заключен в килията в сутерена, докато бъде изправен пред съда и разстрелян.
Хирам Лусана се спря на входа на библиотеката в долната камара на Конгреса, обходи с поглед залата и накрая зърна Фредерик Дагът. Конгресменът седеше зад дълга махагонова маса и си водеше бележки от дебела книга с кожена подвързия.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — каза Лусана, когато се приближи, — но съобщението ви ми се стори спешно и секретарката ми каза, че ще ви намеря тук.
— Седни. — Гласът на Дагът не прозвуча приятелски.
Лусана издърпа съседния стол и седна.
— Чете ли сутрешния вестник? — попита Дагът, без да вдига очи от книгата.
— Не, разговарях със сенатор Мур от Охайо. Той изрази благосклонност към нашата кауза, след като му обясних целите на АРА.
— Явно сенаторът също е пропуснал да прочете материала във вестника.
— Какъв материал?
Дагът бръкна във вътрешния си джоб и извади сгъната изрезка.
— Ето — подаде я той на Лусана, — чети и ридай, приятелю мой.
ТАЗАРИЙН, Южна Африка (ЮПИ)
Най-малко 165 чернокожи жители на село Тазарийн в провинция Трансваал са били убити в безсмислено масово клане, извършено призори от бунтовниците от Африканската революционна армия, съобщават от Южноафриканските въоръжени сили.
По думите на един армейски офицер най-малко 200 партизани от АРА са нападнали селото и са стреляли и вадили ножове срещу всичко, което се е движело.
Убити са четирийсет и шест жени и деца, някои от които са все още в леглата, прегърнали куклите си, предаде един от следователите, докато описваше гледката от обгорелите останки на доскоро процъфтяващото село. От военна гледна точка това е ужасяващо изтребление, акт на чисто варварство.
Едно момиченце на четири години било намерено с прерязано гърло, бременни жени са били ритани и стъпквани до смърт, което ясно личало от раните по коремите им.
Ръководството на Министерството на отбраната беше притиснато да изрази предположение за причината, провокирала нападението. Всички жертви били цивилни. Най-близкото военно поделение се намирало на 20 километра от селището.
Досега Африканската революционна армия, командвана от американския емигрант Хирам Джоунс, който сега носи името Хирам Лусана, водеше чисто военни сражения, като нападаше единствено войски и военни съоръжения на южноафриканското Министерство на отбраната.
Варварските атаки на други бунтовнически групи са обичайно явление по северните граници на Южна Африка. Според Въоръжените сили този нов способ е крайно изненадващ.
Единственото друго такова масово клане, в което е участвала АРА, беше извършено във фермата на Фокс в Умконо, провинция Натал, където бяха избити 32 души.
Известно е, че Хирам Джоунс-Лусана понастоящем е във Вашингтон, за да иска подкрепа за АРА.