Лусана не можеше да схване същността на публикацията, докато не я препрочете четири пъти. Накрая вдигна поглед и целия треперещ разтвори ръце в знак на изумление.
— Това не е моя работа — каза той.
Дагът го погледна.
— Вярвам ти, Хирам. Съвсем сигурен съм, че такава невероятна глупост не ти е присъща. Но като командващ армия ти си отговорен за поведението на твоите войски.
— Джумана… — избъбри Лусана. — Грешите, господин конгресмен, аз наистина съм глупак. Том Мачита се опита да ме предупреди, че Джумана е склонен към изменничество, но аз не дадох ухо на думите му.
— Възпълният полковник, окичен с медали ли? Помня го от коктейла, който ти даде преди време. Тогава май ми спомена за него, че бил водач на известно племе.
Лусана кимна.
— Да, „любимият син“ на племето срона. Беше прекарал осем години в южноафрикански затвор, преди да уредя бягството му. Той има силната поддръжка на цялата провинция Трансваал. Реших, че няма да сбъркам, ако го направя свой първи заместник.
— Подобно на много африканци, които изведнъж получават власт, той явно си е въобразил, че е велик.
Лусана се изправи и се облегна на библиотечния шкаф.
— Идиот такъв! — смънка той под носа си. — Не може ли да проумее, че по този начин проваля каузата, за която се бори!
Дагът също стана и сложи ръка на рамото на Лусана.
— Предлагам ти да хванеш първия самолет за Мозамбик, Хирам, и да овладееш положението. Опровергай чрез новинарските емисии участието на АРА в тези масови убийства. Ако трябва, хвърли вината върху други бунтовнически групи, но излез открито и сложи къщата си в ред. Аз от своя страна, ще направя каквото мога, за да смекча враждебната реакция тук.
Лусана протегна ръка към него.
— Благодаря ви, господин конгресмен. Признателен съм ви за всичко, което правите за мен.
Дагът разтърси сърдечно ръката му.
— Ами вашата подкомисия как ще гласува сега? — попита Лусана.
Дагът се усмихна самонадеяно.
— Три на два гласа в подкрепа на помощ за АРА, при условие че ти се представиш убедително пред телевизионните камери, като отречеш всякакво участие на АРА в клането в Тазарийн.
Полковник Йорис Зееглер беше иззел мазето на училищната сграда, намираща се на шестнайсет километра от границата между провинция Натал и Мозамбик. Докато училищните занятия продължаваха на горните два етажа, Зееглер и няколко висши офицери от Въоръжените сили изучаваха въздушни карти и мащабен модел на щабквартирата на АРА, разположена на четирийсет километра оттатък границата.
Зееглер присви очи през дима на цигарата, увиснала от единия край на устните му, и потупа с показалка една от миниатюрните постройки в средата на макета.
— Това е бившето здание на университета — поясни той, — което сега Лусана използва като свой мозъчен център. Китайската свързочна мрежа, кабинетите на полевия висш персонал, разузнавателната секция, помещенията за учебна подготовка — всичко е побрано тук. Те вече прекалиха. Разрушете сградата и всички в нея, и ще отрежете главата на АРА.
— Моля за извинение, сър — обади се огромен на ръст червендалест капитан с рунтави мустаци, — но доколкото разбрах, Лусана е в Америка.
— Съвсем правилно. Точно в този момент той е във Вашингтон, където лази на четири крака и моли янките за финансова помощ.
— Тогава каква полза да отсечем главата на змея, след като мозъкът е някъде другаде? Защо не изчакаме Лусана да се върне и да нахлузим чувала върху главата му?
Зееглер му хвърли студен снизходителен поглед.
— Метафората ви се нуждае от повече прецизност, капитане. Но да отговоря на въпроса ви — няма да е практично да чакаме завръщането на Лусана. Нашите разузнавателни източници потвърдиха, че полковник Рандолф Джумана е организирал бунт сред редовия и сержантския състав на АРА.
Събраните около макета офицери си размениха учудени погледи. За първи път чуваха за изолирането на Лусана.
— Затова именно сега е времето за нанасяне на удар — продължи Зееглер. — С бруталното убийство на беззащитни жени и деца в Тазарийн, Джумана отвори врати за отмъщение. Нападението над щабквартирата оттатък границата е одобрено от министър-председателя. Разбира се, очакват се обичайните дипломатически протести на държавите от Третия свят, но това ще е чиста формалност, нищо повече.