Груб на вид мъж с чин майор, облечен в камуфлажно облекло, вдигна ръка. Зееглер му даде безмълвно думата.
— Във вашия разузнавателен доклад се споменава също за присъствието на виетнамски съветници и може би няколко китайски наблюдатели. На нашето правителство положително няма да се погледне с добро око, ако очистим и тия негодници.
— Често се стига и до нещастни случаи — отвърна Зееглер. — Ако някой чужд гражданин случайно се озове в обсега на огневата ви линия, не си разстройвайте съня само защото заблуден куршум го е пратил в царството на Буда. Те нямат работа в Африка. Министърът на отбраната Де Ваал предвиди подобни случаи и е съгласен да поеме на плещите си проблем от такъв характер.
Зееглер върна вниманието си към макета.
— А сега, господа, да преминем към последната фаза на атаката. Решихме да откъснем една страница от наръчника на АРА за поддържане на реда на бойното поле.
Томас Мачита потрепери в килията си. Не помнеше някога да му е било толкова студено. Температурата на южноафриканската вътрешност се движеше както винаги от около трийсет градуса следобед до мразовитата минус един в часовете преди зазоряване.
Наемните убийци на Джумана го бяха измъкнали от свързочния център, преди да беше успял да изпрати предупреждение на Лусана във Вашингтон. След като най-безмилостно размазаха лицето му, те му свалиха дрехите и го хвърлиха в малка влажна килия в мазето на сградата. Едното му око беше подуто и затворено, кръвта от дълбоката отворена рана над веждата на другото око се бе съсирила и той я избърса, за да може да вижда. Устните му бяха разкървавени, два зъба му липсваха след точното попадение на приклада на пушка. Той смени положението на тялото си върху купчината мръсни сухи листа и изстена от пронизващата болка от пукнатите му ребра.
Мачита лежеше обезсърчен и местеше празен поглед по бетонните стени. Така го завари светлината на новия ден, която се процеди през малко прозорче с решетка над главата му. Килията във вид на куб с размери метър и половина на метър и половина на метър и половина, не му позволяваше нито да се изправи с цял ръст, нито да изпъне крака в легнало положение. Сводестата махагонова врата към коридора на мазето беше дебела около седем сантиметра и нямаше нито брава, нито дръжка.
От прозореца долетяха гласове и той с мъка се надигна да погледне през него. Прозорецът гледаше към строевия плац на лагера, който беше на нивото на очите му. Там се бяха строили за проверка елитните десантно-диверсионни подразделения. Зад тях отдушниците на покрива на офицерския стол изхвърляха трептящи горещи вълни от вече запалените печки в кухнята. Група новобранци от Ангола и Зимбабве излязоха сънени от палатките си, сръгани от секционните си водачи.
Започваше нов ден на политически занятия и бойни учения, но този ден щеше да е съвсем различен от досегашните.
С поглед, забит в часовника си, Йорис Зееглер заговори тихо по полевата радиостанция:
— „Тоник едно“?
— „Тоник едно“ на позиция, сър — изпращя глас по приемника.
— „Тоник две“?
— Готови сме за стрелба, полковник.
— Десет секунди и започвам да броя — каза Зееглер. — Пет, четири, три, две…
Строените на плаца войници се проснаха на земята едновременно като по команда. Мачита не можеше да повярва, че двеста мъже умряха почти мигновено, когато залпът от оръдеен огън изригна от гъстите храсти, ограждащи територията на лагера. Той притисна лице в решетката, без да обръща внимание на болките си, за да вижда по-добре с едното си здраво око. Стрелбата се усили, когато объркани войници от АРА започнаха безнадеждна атака срещу невидимия враг.
Той различи пукота на китайските автомати СК-88, използвани от АРА, от израелските оръдия, с които бяха снабдени южноафриканските Въоръжени сили.
На Мачита му стана ясно, че южноафриканците са преминали границата в светкавична атака, за да си отмъстят за Тазарийн.
— Проклет да си, Джумана! — извика той в безпомощен гняв. — Ти ни докара това.
Целият строеви плац бе покрит с трупове. Не беше възможно човек да мине по него от едната страна до другата, без да настъпи разкъсана плът. Хеликоптер на Въоръжените сили закръжи над общата спалня, където се бяха укрили група мъже. От вратата на товарната му кабина бе пуснат обемист пакет, който падна върху покрива. След секунди последва оглушителен взрив и постройката се превърна във фонтан от тухли и прах.