Южноафриканските сухопътни войски все още не бяха разкрили позициите си. Те пометоха сърцевината на АРА без ни най-малък риск за тях. От този брилянтен план и безупречното му изпълнение белите натрупаха солидни дивиденти.
След малко хеликоптерът със зелено-кафява камуфлажна окраска пое по посока над сградата на щабквартирата, в чието мазе беше килията, и се загуби от погледа на Мачита.
Той напрегна мускулите на болезнено осакатеното си тяло в очакване на неизбежния взрив. Сътресението беше два, дори три пъти по-силно от очакванията му. Въздухът бе изкаран от дробовете му като с пневматичен чук. После таванът на килията се огъна над него и мъничкият му свят потъна в мрак.
— Те пристигат вече, сър — докладва един сержант, отдавайки стегнато чест.
Питер де Ваал поклати късия си бастун в знак, че е приел съобщението.
— В такъв случай мисля да им устроим любезно посрещане, какво ще кажете?
— Да, сър.
Сержантът отвори вратата на колата и отстъпи крачка встрани. Де Ваал се измъкна от тъмната задна седалка, изпъна куртката на униформата си и тръгна към затревената летателна площадка.
Двамата мъже застанаха на нея и закриха с ръце очите си от ярките светлини на прожекторите на първия хеликоптер, които прорязаха вечерния мрак. После въздушната струя от приближаващите се лопати на витлата ги принуди да задържат с ръце фуражките си и да се обърнат с гръб.
Дванайсетте хеликоптера на Въоръжените сили се подредиха в съвършено права линия един зад друг. После, по команда на командира на ескадрилата, те грациозно се приземиха като една бойна единица и прожекторите изгаснаха.
Зееглер слезе от водещия летателен апарат и тръгна към Де Ваал.
— Как мина? — попита го министърът на отбраната.
Усмивката на Зееглер едва се виждаше в тъмнината.
— Като за вписване в историческите книги, господин министър. Невероятен подвиг. Няма други думи, с които да се опише.
— Жертви?
— Четирима ранени, но не сериозно.
— А от страна на бунтовниците?
Зееглер замълча за миг, за да възпроизведе ефект.
— Две хиляди триста и десет. А най-малко двеста други лежат под развалините на разрушените сгради. Може би само шепа други са успели да избягат в пущинаците.
— Мили боже! — Де Ваал изглеждаше шокиран. — Сериозно ли говорите?
— Два пъти проверих изчисленията на труповете.
— И в най-смелите си предвиждания не очаквахме да са повече от неколкостотин.
— Голям късмет извадихме — поясни Зееглер. — Лагерът бе строен за проверка. Така че се получи, както казват американците, с един удар два заека. Полковник Рандолф Джумана беше по-косен още с първия залп.
— Джумана беше идиот! — отсече Де Ваал. — Дните му бяха преброени. Томас Мачита, той е потайният човек. Мачита е единственият негодник в АРА, който може да заеме мястото на Лусана.
— Разпознахме няколко офицери от приближените на Лусана, сред които е полковник Ло, виетнамският му съветник, но никъде не открихме тялото на Мачита. Смело мога да кажа обаче, че според мен тленните му останки са заровени под тоновете тухли и мазилка. — Зееглер замълча и загледа Де Ваал в очите. — С оглед на успеха ни, хер министър, може би ще е най-разумно да зачеркнем операция „Дива роза“.
— Да се откажем, докато имаме преднина, това ли искате?
Зееглер кимна безмълвно.
— Аз съм песимист, полковник. Възстановяването на АРА може да отнеме месеци, дори години, но тя пак ще се възстанови. — Де Ваал като че ли потъна в мисли, но след малко продължи: — Докато Южна Африка живее под заплахата на черно господство, ние нямаме друг избор, освен да използваме всички методи за оцеляване. „Дива роза“ ще бъде осъществена, както бе предвидено.
— Ще се почувствам по-добре, когато Лусана падне в мрежите ни.
Де Ваал хвърли на Зееглер кисела усмивка.
— Нима не сте чули?
— Какво, сър?
— Хирам Лусана няма да се върне в Африка, никога вече.
Мачита не можеше да каже кога точно беше дошъл в съзнание. Не виждаше нищо, освен мрак. После болката започна да се разпростира в тялото му и той несъзнателно изстена. Слухът му долови само този звук, никакъв друг.
Той се опита да повдигне глава и вляво над него се появи жълтеникаво кълбо. Странният обект бавно дойде на фокус и той го разпозна — беше пълна луна.