Мачита се надигна до седнало положение и облегна гръб на студена гола стена. На светлината, която се процеждаше през развалините, той видя, че таванът над него е увиснал на половин метър и може би всеки момент щеше да се вклини между стените на килията.
След кратка почивка, колкото да събере мислите си, Мачита започна да разчиства отломъците. Ръцете му напипаха къса дъска, той я взе и с нея откърти част от тавана. Направи дупка, достатъчна да се провре през нея. Подаде предпазливо глава и се вгледа в студената нощ. Наоколо нищо не помръдваше. Подвивайки и изпъвайки колене, той започна да изтласква тялото си нагоре, докато ръцете му не докоснаха тревата на строевия плац. Последно повдигане, и се озова на свобода.
Мачита си пое дълбоко въздух и отново хвърли поглед наоколо. И точно тогава видя чудото на спасението си. Стената на административната сграда, гледаща към плаца, се беше извила навътре, срутвайки първия етаж, и така беше предпазила килията му от падащите отгоре отломъци и от смъртоносната ярост на южноафриканците.
Никой не посрещна Мачита, когато той с мъка се изправи на крака, защото наоколо всичко пустееше. Месечината огряваше зловеща гола местност. Всяко съоръжение, всяка постройка бяха изравнени със земята. Полето беше пусто; телата на мъртъвците ги нямаше.
Африканската революционна армия сякаш никога не беше съществувала.
45.
— Бих искал да ви помогна, но не виждам как.
Лий Рафърти беше прав, помисли си Пит. Орвил Мейпс наистина приличаше повече на амбулантен търговец на железария, отколкото на търговец на оръжие. Рафърти обаче грешеше в едно: Мейпс не беше вицепрезидент, беше се издигнал до поста президент и председател на управителния съвет на „Фаланкс армс корпорейшън“.
Пит погледна ниския набит мъж в сивите му очи и отвърна:
— Проверка на списъците на продажбите ви ще свърши работа.
— Аз не показвам документите си на всеки непознат, който нахълтва тук. Клиентите няма да гледат с добро око на доставчик, който не умее да опази в тайна сделките им.
— Законът изисква от вас да представяте списък на оръжейните продажби в Министерството на отбраната, така че каква е тази дълбока тайна?
— Вие от министерството ли сте, господин Пит?
— Косвено.
— Тогава кого представлявате?
— Съжалявам, но не мога да ви кажа.
Мейпс поклати раздразнен глава и се изправи на крака.
— Вижте, аз съм зает човек, нямам време за игрички. Сам ще намерите пътя към изхода, надявам се.
Пит остана на стола.
— Седнете, господин Мейпс… ако обичате.
Мейпс се вгледа в чифт зелени очи, твърди като нефрит. Поколеба се, замисляйки се как да отговори на предизвикателната заповед, после склони и бавно седна.
Пит кимна към телефона.
— Всеки от нас двамата знае какво е положението му. Затова ви предлагам да се обадите на генерал Елмър Гросфийлд.
Лицето на Мейпс пламна от вътрешно негодувание.
— Ние с главния инспектор по оръжейни доставки за чужбина рядко се виждаме.
— Чувал съм, че той никак не одобрява продажбите на поверителни оръжия на неприятелски страни.
Мейпс сви рамене.
— Генералът е ограничен човек — отвърна той и се облегна назад. — Мога ли да попитам каква е връзката ви с Гросфийлд?
— Да речем, че той уважава моята преценка повече от вашата.
— Трябва ли да долавям скрита заплаха, господин Пит? С други думи, ако не играя по свирката ви, вие ще се оплачете на генерала, така ли е?
— Моето изискване е съвсем просто — отвърна Пит. — Проверка на местонахождението на снарядите, които сте купили от Лий Рафърти от Колорадо.
— Не очаквайте да ви покажа каквото и да е, мистър! — продължи да се инати Мейпс. — Не и ако не получа логическо обяснение или съответното легитимиране, или в случая съдебно разпореждане.
— Ами ако генерал Гросфийлд го изиска?
— Тогава може и да бъда принуден да ви се доверя.
Пит кимна отново към телефона.
— Ще ви дам частния му телефонен номер…
— Имам го — прекъсна го Мейпс и се разрови в малка кутия с подредени по азбучен ред карти. Намери тази, която търсеше, и я вдигна високо. — Не, че не ви вярвам, господин Пит, но ако нямате нищо против, предпочитам да използвам номер от собствения си телефонен указател.